Легенда за камъка

— Прекосява този тунел, за да води военни действия — промърмори старецът. — Би било естествено да използва символи, които да го накарат да се съсредоточи върху предстоящия бой. Какво войнствено обаче може да има в символите на дъжда, лунната светлина и разни животни? Я да се опитам да си го представя зрително. Да си представя как кралят на Чао, Ши Ху, е седнал в бойната си колесница върху въртящ се стол, следван от своите Златни момичета.

Изведнъж възкликна.

— Връщаме се към началото, Воле! — рече щастливо. — Ех, как не се сетих веднага! Ши Ху е известен най-вече с това, че поради огромното си туловище трябва да води битките си седнал на стол. Само един могъщ войн преди него е правил това. Човек, който отгоре на това е и кумир за Ши Ху. Имам предвид великия Чу Ко Лян, легендарния Спящ дракон от войните за Трите царства. Човекът, поразявал враговете си, легнал върху диван в бойната си колесница. Знаеш ли в какъв строй е подреждал войниците си? Построявал ги в бойния ред на Осемте триграми, като им е давал нарежданията си, махайки с ветрило от бели пера.

Господарят Ли натисна щита с ветрилото. Земята не се разтвори под нозете ни, така че продължих да вървя покрай стената.

— Първата триграма означава небесата…

— Втората триграма означава земята…

— Третата — вятъра…

— Четвъртата — облака…

— Петата — дракона…

— Шестата — тигъра…

— Седмата — птицата…

Вратата се отвори след натискането на седмия щит. Прекосихме я и Господарят Ли присегна още веднъж.

— Осмата триграма означава змията — каза удовлетворено, след като вратата се затвори зад нас.

Забелязахме пред нас лунна светлина и след още няколко крачки се оказахме на хълм, огрян от звездното небе. Господарят Ли хвърли поглед назад към стените на замъка.

— Конярите и стражите не след дълго ще се завърнат в конюшнята и няма да открият там нищо друго, освен нечестиви жаби — каза той замислено. — Не виждам какво друго биха могли да направят, освен да напляскат по задника малките момченца, които им се окажат под ръка. Съвсем определено няма да прекъснат пиршеството, за да кажат на краля си, че са напуснали своя пост, само задето са били нападнати от земноводни. На сутринта Ши Ху ще страда от кралски махмурлук. Съмнявам се преди ранния следобед да се сети за когото и да е от нас, а когато това стане, ще ни търсят из целия замък и околностите му. Ще настъпи нощта и едва на следващата сутрин ще могат да докладват, че ни няма. Значи разполагаме с предимство от цели два дни, от които трябва да използваме пълноценно всяка минута.

Тръгнах напред с бърза стъпка. Можехме да използваме конете на пощенската служба едва след като достигнем Лошан. Хълмистата местност, из която вървяхме, бе добре позната на краля, но не и на нас. Сетих се за отрязаните глави върху крепостната стена и ускорих крачка.

Напредвахме бавно, тъй като никакви усилия не могат да ти помогнат да напредваш бързо през планински терен, когато не познаваш преките пътища. Далечните планини, към които се бе насочил Господарят Ли, видимо не ставаха по-близки. Сутринта на, третия ден забелязахме няколко монаси, които ни наблюдаваха от един планински скат. Веднага изчезнаха от погледа ни. След няколко часа достигнахме местност, откъдето видяхме отдалеч покрива на манастир. Не бях съвсем сигурен, но ми се стори, че нещо се откъсна от покрива и се устреми към Чао. Зрението на Утринната скръб не бе по-слабо от слуха на Лунното момче. Тя потвърди подозренията ми.

— Гълъби — рече тихо. — По всяка вероятност кралят е известил за бягството ни всички манастири под негова закрила и сега получава отговор.

След тези думи започна да ми се причува тропотът на копита и скърцането на бойни колесници, така че ускорих ход. При все това оставаше още много път до Лошан. На следващата сутрин се озовахме на върха на хълм, в чието подножие имаше една много особена река. Водите й бяха наполовина жълти, и наполовина сини на цвят.

— Това е река Мин — каза Господарят Ли. — Оттук от бреговете се стича жълта глина и по-нататък реката ще пожълтее напълно. Малко преди да премине през Петте страшни бързея се свързва с Янгдзъ. Отвъд бързеите се намира град Лошан, където има конюшни на пощенската служба.

Лицето му бе станало мрачно и не промени изражението си, когато ми каза да се запътя към най-близкото село. Там закупихме лодка и голямо количество вино. Забелязах, че селянинът, който ни продаде лодката, започна да се държи твърде странно, когато влязохме в нея и се изтласкахме от брега. В началото се усмихваше и кланяше, но усмивката изчезна веднага от лицето му щом видя, че се насочваме към силното течение в средата на реката. Започна да крещи и да маха с ръце и се опита да ни достигне, но ние вече се намирахме в средата на течението и се бяхме устремили надолу по реката. Преди да изчезне от погледа ми забелязах, че е коленичил и прави заклинателните знаци на човек, молещ се да бъде освободен от чувството за вина.