Легенда за камъка

Едно от най-забележителните качества на Лунното момче бе, че въобще не страдаше от ревност. Когато Утринната скръб бе в настроение да се вмъкне в ложето ми, което правеше от време на време, Лунното момче реагираше единствено, като обръщаше лице към луната. Почваше да пее, отправяйки молба към заяка, живеещ на месечината, да осигури сребърна постеля от лунни лъчи за Утринната скръб и Вол Номер Десет. В такива случаи Господарят Ли отново подхвърляше с престорено страдалчески глас: „Ех, де да можех отново да съм само на деветдесет години“, макар че според мен бе щастлив, че вече се е освободил от тиранията на половия нагон. Личеше си също, че поради някакви известни само на него причини бе очарован от девойката, лишена от памет.

Утринната скръб бе набор от ходещи противоречия. Бе просто селско момиче, което използваше народния говор „пай хуа“, на който се изразявам и аз. От време на време обаче вмяташе несъзнателно изрази, присъщи на говора „вен ли“, който бе достояние на придворните. Боядисваше челото си в жълт цвят, но отказваше да скубе и боядисва веждите си. Такава си беше наполовина селянка, наполовина аристократка. Бе достатъчно безсрамна, за да ходи с непокрита глава, но в същото време избухваше от възмущение, видеше ли човек, оплакващ майка си, да държи дъбова тояга, а не от черничево дърво, както е прието. Макар и да бе проститутка, възмутено отказа да приеме едно ветрило, което Лунното момче пожела да й подари, защото бе сгъваемо. Знаеше, че порядъчните дами използват единствено несгъваеми ветрила.

Очите на Господаря Ли се изпълниха с удивление от този отказ.

— Бях на шест или седем години, когато чух за последен път това поверие! — възкликна той.

— Тя е нашето малко момиченце с чисти сандали — подразних я аз.

— Всеки трябва да си почиства сандалите от време на време — рече дяволито тя, след което бързо се промъкна зад гърба ми и почисти своите сандали с два ритника в задника ми. — Костенурково яйце! — изпищя.

Господарят Ли се запревива от смях. След като се съвзе ни обясни, че едно време съществувало поверие, според което костенурките могат да заченат само когато пожелаят, при което било невъзможно да се определи бащинството. Поради това и извънбрачните деца били наричани „костенуркови яйца“. Господарят Ли се закле, че тази обида е започнала да излиза от обръщение още по време на узурпацията на Ван Ман. Изрази предположение, че по време на странстванията си Утринната скръб е посетила някой от тези древни манастири, където още по-древни стари моми ползват древни изрази, научени от техните прапрапрабаби. Имаше и случай, когато Утринната скръб се разсърди за нещо на Лунното момче и го нарече „Човек, забравил осемте правила“. На Господаря Ли му отне доста време да се сети, че Мен Цзи нарекъл така древните корумпирани царедворци, забравили синовната почтителност, учтивостта, изяществото, порядъчността, верността, братската любов и срама — Осемте правила на цивилизацията.

Утринната скръб разбра, че интересът на Господаря Ли към нея нараства и започна да го гледа дяволито. Лунното момче може би бе в състояние да чете мислите й, защото започна да гледа Ли Као по същия начин. В един горещ следобед стигнахме до един поток и Лунното момче само за миг се съблече и започна да плува в хладката вода с изяществото на лебед. По брега имаше безброй места, където Утринната скръб можеше да се усамоти, ако пожелаеше, така че Господарят Ли и аз се съблякохме и последвахме Лунното момче. Чу се още един плясък. Утринната скръб плуваше като тюлен и не прояви кой знае каква свенливост в излагането на гъвкавото си атлетическо тяло. Застана на една плитчина, очевидно, за да даде на Господаря Ли възможност да разгледа добре стегнатите й красиви гърди.

— Почитаеми Господине, колко съпруги сте имал досега? — попита го тя с невинен глас.

— Велики Буда, та аз престанах да ги броя някъде още в началото на династията Суй.

— А колко съпруги имате сега?

— Нито една — отвърна самодоволно старецът. — Непрестанно остаряваха и умираха преди мен, така че когато достигнах възрастта, на която вече не бях в състояние да се радвам на играта на облаците и дъжда, реших да се затворя в себичността си и да заживея спокойно. Оттогава не съм се женил.

— Дали това е наистина мъдро? — попита Утринната скръб и примига, уж раздразнена от слънчевите лъчи. Имаше прекрасни мигли и това беше начин да се забележат. — Една съпруга може да бъде полезна за много неща, а пък що се отнася до играта на облаците и дъжда, днес има такива заклинания и билки, които могат да правят чудеса…