Легенда за камъка

Поръча да донесат от питието, на което бе кръстен — „као лян“, отвратително вино, което обаче служеше превъзходно за почистването на боя. Изтри внимателно части от някои йероглифи и ги подмени с други. После излезе от кръчмата и тръгнахме по Улицата на моравия врабец в посока към равнината на Драконовата глава.

— Разногледият брат е фалшифицирал Су Ма чрез грубо копиране на зашифрован ръкопис, в който историкът изписал името на собствения си баща. Всеки колекционер е щял да възприеме копието на монаха единствено като неука и груба фалшификация — обясни той. — Ако този глупак се е опитал да го продаде в Чан Ан, просто е чудо, че никой не му е отрязал веднага главата. Има обаче едно място, където са могли и да го купят. Нищо чудно някоя милозлива душа да го е упътила натам.

Павильонът на небесната благословия е най-голямата библиотека в света. В нея се съхраняват не само истински ръкописи, но и фалшификати. И едните, и другите могат да бъдат полезни за книжовниците. Некадърно направените фалшификати пък се използват за развлекателни цели. Господарят Ли се отправи към кабинета на главния библиотекар Лю Цзян.

— Здрасти, Цзян! — приветства го с бодър глас.

— Заключете веднага ръкописите! Заключете веднага сребърните кандила! Заключете веднага жените си и проверете дали пръстените и кесиите ви са си на мястото! — изкрещя с все сила библиотекарят. — Здравей, Као. Какво те води обратно в цивилизования свят? — попита с вече нормален глас.

— Дошъл съм да понапазарувам едно-друго. Реших, че ми трябва един фалшификат, с който да украся стената на кабинета си.

— Знаеш много добре, че нашите сбирки не са за продан — рече сепнато билиотекарят.

— Че кой ти говори за продажба? Имам предвид замяна — успокои го Господарят Ли, извади листовете с отпечатъците и небрежно ги хвърли на масата. — Я си представи само колко труд е хвърлен в това нещо.

— Че кой ще си прави труда да фалшифицира отпечатъци? — попита недоверчиво библиотекарят. Хвърли бегъл поглед върху листовете, после ги разгледа по-внимателно, а след миг започна да издава странни тихи звуци. Разбрах, че се смее. Библиотекарят се изправи и прегърна Господаря Ли. След това двамата старци започнаха да се смеят с все сила. Заедно с Лунното момче и Утринната скръб започнахме да ги тупаме по гърбовете, докато се успокоят.

— Забавно, нали? — рече Ли Као, като разтри очите си с юмруци. — Помисли си само колко месеца са били необходими на този глупак, за да свърши тази работа.

— Месеци ли? Да кажем, че е успявал да изпише по десет йероглифа на ден… Това прави седем години — засмя се библиотекарят.

Господарят Ли ни даде знак да се приближим до масата.

— Разбрахте ли кое е смешното, деца мои? — попита. Почесахме се по главите.

— На мен ми изглеждат истински отпечатъци от камъните на Конфуций — казах.

— Я виж този йероглиф. И този. И този. Знаеш ли какво означават?

— Да, учителю — отвърна Лунното момче. Намеси се библиотекарят.

— Работата е там, че по времето на Конфуций са се изписвали съвсем иначе — възкликна доволно. — Виждате ли двете водоравни черти там горе? Едно време вместо тях се е използвал начупен знак. С формата на покрив на къща. Ето такъв — библиотекарят бързо начерта един йероглиф. — От начина, по който го е изписал фалшификаторът-идиот, излиза, че Конфуций не е знаел как се пише…

Лунното момче засия.

— Че не е знаел дори… Утринната скръб засия.

— Че не е знаел дори как се пише…

— Че не е знаел дори как се пише „прародител“! — завърших шумно.

И тримата се прегърнахме, заливайки се от смях. Беше ред на Господаря Ли да ни тупа по гърбовете, докато се успокоим.

— Као, това е наистина блестящ образец на некадърност, така че бихме могли и да се спогодим — рече библиотекарят.

Господарят Ли замислено се почеса по върха на носа.

— Знаеш, че открай време имам вкус към историята. Разполагаш ли с нещо ново?

— В момента — не. Не е възможно всеки ден… Чакай! Какво ще кажеш за един фалшификат на самия Су Ма Чиен?

— Звучи любопитно — отвърна небрежно Господарят Ли. Библиотекарят разклати едно звънче.

— Съвсем неотдавна един глупав монах ми донесе най-нессопосания фалшификат на Су Ма Чиен, който бях виждал през живота си. Отгоре на всичко беше и копие. — Нека да го видим — отвърна Господарят Ли. Работата се оказа съвсем проста. Няколко минути по-късно излязохме от Павильона на небесната благословия, като Господарят Ли стискаше в ръката си копието, направено от Разногледия брат.

Глава 13

Открихме една приятна малка градинка, след което си купихме банички с плънка от скакалци и сок от сливи с оцет и се разположихме под едно дърво: Господарят Ли междувременно вече бе успял да прешари с поглед фалшификата на Разногледия брат. Освен това, на излизане бе преминал покрай едно от хранилищата за свитъци, така че след малко измъкна изпод наметалото си древен свитък с печат „За вътрешно ползване“. Постави върху тревата свитъка, фалшификата и справката за химическия анализ на пробата, след което започна съсредоточено да яде баничката си. Сетне ни даде знак да се доближим.