Легенда за камъка

— Имайте търпение — каза. — Ще сгреша ли, ако изкажа предположението, че всеки един от вас, след като е прочел първите два абзаца на „Съня от червената стая“, се е отказал да продължи По-нататък?

Утринната скръб, Лунното момче и моя милост се изчервихме от неудобство. Работата е там, че „най-скъпоценният бисер на китайската литература“, освен дето има обем от две хиляди страници, представлява разказ на изнежен глупак, който заслужава или да го набият, или направо да го обезглавят.

— Няма значение — продължи Господарят Ли. — Книгата е била преработвана поне хиляда пъти и от Као Нго, и от по-малко талантливи автори. Така или иначе, късните версии имат вече съвсем бледа прилика с оригинала. Това, което държа в ръцете си, е самият оригинал и в него е разказано нещо много интересно. Слушайте внимателно.

Разтвори свитъка, откри необходимия му пасаж и започна да чете една от най-странните приказки, които съм чувал.

„От общо 36 501 камъка, подбрани от богинята Ну Куа за изграждането на Небесната стена, наложило й се да изхвърли един, тъй като бил пукнат. Пукнатината му била изпълнена със зло. Благодарение на допира си с богинята камъкът се сдобил с душа и тази душа била зла. Камъкът, освен това, се научил да се движи свободно накъдето си иска и пребродил Небесата, причинявайки много злини. Повелителят на Небесата най-сетне се видял принуден да се намеси.

Мислите на Великия господар на нефрита са наистина хитроумни. В Небесата виреело цвете, наречено Пурпурната перла, което било още по-зло от камъка. Императорът го засадил на закътано място в близост до Реката на духовете с надеждата скиторещият камък да го открие, както и станало. Злите неща се привличат, така че камъкът започнал да носи на цветето влага, за да го храни. Пурпурната перла разцъфтяла и станала много красива, но злото й начало било потиснато от капките роса и дъжд, които камъкът донесъл от Небесата, и тя се влюбила в него. Заклела се, че ако някой ден се прероди на Земята, ще напусне Сферата на забранените страдания и ще се устреми към Извора на пречистващата скръб, че ще да запази всичките сълзи, които се натрупат у нея, за да се отплати на камъка, като го облее с тях, удаде ли се такъв случай.

Странната клетва на цветето била от изключителна важност. Камъкът се завърнал на Земята, където попаднал в ръцете на Лао Цзъ, който изкрещял: «Зло!» и го захвърлил. Сетне се оказал в ръцете на Чуан Цзъ, който също извикал: «Зло!» и го запокитил далеч от себе си. Камъкът сега блуждае в мрака и чака да го поеме ръка, която няма да го захвърли. Който обаче стане негов притежател, също ще бъде обзет от злото. Защото това е Камъкът на злото и то няма да бъде разрушено дотогава, докато камъкът не се изкъпе в сълзите на Пурпурната Перла.

Нека никой не се меси в съдбата на цветето, защото не само богинята Ну Куа, но и Великият господар на нефрита очакват приключването на тази история.“

След това Господарят Ли хвърли свитъка върху тревата.

— И това ли е всичко? — попитах аз, без да крия своята неудовлетвореност.

— Не е всичко, поне според Су Ма Чиен — каза Господарят Ли. Взе копието на Разногледия брат и започна бързо да чете зашифрования текст.

„Червената стая е права за камъка… Плочката от пещерата на Ю… Потвърждаване на истинността на реакцията на Лао Цзъ и Чуан Цзъ… Открих следите на камъка при княз Лю Шен… Обзет от злото, превърнал се е в Смеещия се княз… Тайно скривалище… Надолу по стълбите… Зимникът… Тунелът към строителната площадка… Скрит в олтара… Невзрачен вид… С плоска повърхност, хлътнал откъм единия край… Намерих брадва… Отчупих част откъм хлътналия край… Войниците ме заловиха и не успях да го унищожа… В затвора… Ужасяваща присъда… Книжовници, търсете Камъка на злото! Унищожете го! Злото, което изгаря хората, може да унищожи целия свят.“

Господарят Ли остави копието до свитъка.

— Су Ма Чиен е бил много смел човек — каза. — Важното обаче е да се разбере дали е бил прав за тайнствения камък. Изказва предположението, че Цзао Суе Чин, авторът на „Червената стая“, е научил легендата за камъка от плочка, открита в пещерата на Ю. Знаете ли какво означава това?

И тримата поклатихме глава в знак на отрицание.

— Твърди се, че легендарният император Ю бил получил някакви плочки от Небесата, които после скрил в една пещера — обясни Господарят Ли. — Наричат ги „Небесен и земен летопис“, защото в тях уж се съдържали неща, засягащи не само хората, но и боговете. От време на време някой измъква стара глинена плочка и твърди, че е била открита в пещерата на Ю.

Най-често тя просто вещае щастие на откривателя си, но на една или две от плочките бяха изписани пророчества, които се сбъднаха с удивително голяма точност.

Взе справката за химическия анализ на почвата и растенията и я размаха в посока към мен. От изражението на лицето му се почувствах неловко.