Легенда за камъка

— Много добре, много добре — рече Господарят Ли.

— Много добре, много добре — продължи да повтаря по целия път към Долината на скръбта.

От месеци не го бях виждал толкова щастлив.

Княз Лю Пао се зарадва на нашето пристигане. В началото му се зарадвах и аз, но радостта ми продължи единствено до момента, когато Господарят Ли му представи Утринната скръб. Князът подскочи цяла стъпка над земята, последователно поруменя и побледня и започна разговор.

— Желаете ли чай?

— Не, благодаря ви, Ваше височество — отвърна Утринната скръб.

— Може би вино?

— Не, благодаря ви, Ваше височество.

— Сладкиши, плодове?

— Не, благодаря ви, Ваше височество.

— Тогава лебеди? — попита обнадеждено князът. — Пари? Агнета? Коприна?

Тъй като князът бе започнал да изброява класически сватбени подаръци, реших, че нещата не вървят на добро. Князът реагира по почти същия начин и на запознанството си с Лунното момче. След броени минути тримата така се сдушиха, че се сетих за думите на Утринната скръб за общата й душа с Лунното момче и за частта от нея, която се изгубила при преминаването през Великото колело на преобразованията. Замислих се дали тази частица не се бе заселила именно в княз Лю Пао. Споделих съмненията си с Господаря Ли, но той не взе отношение по тях.

Умът му бе зает с друго. Всичките му мисли се бяха съсредоточили върху тайнствения камък на Смеещия се княз. Отправи се към манастирската библиотека, за да потърси в древните ръкописи сведения за необикновени камъни. Помоли княза да стори същото с архивите на рода. На мен пък ми бе заръчано да проверя споменават ли се чудати камъни в селските песни и легенди.

Накратко, имаше с какво да отклоня мислите си от княза и Утринната скръб. Приказките за камъни, които чух от старите жени в селото, не се отличаваха с нищо от тези, които знаех още от детството си. Потърсих различен подход към въпроса. Във всички села ковачите са обкръжени от момчета така, както пчелите са обградени от цветя. След като се поизпотих над наковалнята в местната ковачница и изкривих няколко дебели железа с ръце си спечелих уважението на селските момчета. Два дни след това можах да се отправя с гордо вдигната глава към манастирската библиотека.

— Камък! Вълшебен камък! — изкрещях още при влизането — си. Господарят Ли повдигна поглед от древните свитъци и ме погледна с уморени очи. — Научих едно поверие от момчетата — продължих възбудено. — Много е древно. Успях да го изслушам само в най-общи линии, но в него се разказва за герой, промъкнал се в тайнствена пещера и открил там вълшебен камък. И знаете ли за какво е искал да го използва? За да убие Смеещия се княз!

Господарят Ли се отпусна върху облегалката на стола и докосна върховете на пръстите си.

— Добре, добре, добре — рече.

Глава 14

Свещеният орден на вълка рядко допуска сред себе си възрастни хора, но княз Лю Пао не бе обикновен възрастен. Луната бе много ярка. Изслушах докрай песента на кукумявката и отговорих с две котешки мяукания. Миг след това откъм сенките се появи момче, което ни поведе към гъстите храсталаци на склона на хълма. Князът, Господарят Ли, Лунното момче, Утринната скръб и аз се промъкнахме през тесен отвор и когато се изправихме, разбрахме, че се намираме в малка пещера. Тринадесет момчета на възраст от единадесет до четиринадесет години тържествено ни приветстваха. Поводът за свикване на заседанието на ордена бе посвещаването в тайнствата му на тринадесетото момче, Бръснатата глава. Щеше да ни бъде позволено да присъстваме на ритуала на елитната организация на момчетата от Долината на скръбта до момента, когато момчето щеше да бъде запознато с тайнствените знаци и пароли на ордена.

В дъното на пещерата бе запален факел. На пода под него се намираше скелетът на момче, очевидно на възрастта на членовете на ордена. Виждаше се, че е загинало по трагичен начин. Гръдната му клетка бе разбита и в нея се намираше железният накрайник на древно копие. Последвахме примера на членовете на момчешката дружинка и се поклонихме пред останките.

Вождът на групата се казваше Еленово ухо.

— Прекланяме се пред Вълка така, както са се прекланяли нашите бащи и деди преди нас — поясни. — Събрали сме се в негова чест и на нашите скъпи гости ще бъде позволено да добавят една подробност към историята му.

Момчетата насядаха в полукръг с лице към скелета. Ние — непосредствено зад тях. Еленовото ухо свали железен пръстен от ръката на скелета и го подаде на княза. Той го разгледа внимателно и го показа и на нас. Върху челната част на пръстена, направен от черно желязо, бе изобразена главата на вълк. Господарят Ли разгледа много внимателно вътрешната му част. Последвах неговия пример и забелязах бледи резки и рисунки, които не ми говореха нищо. Върнахме пръстена на Еленовото ухо и той почтително го постави на мястото му.