Легенда за камъка

Около нас имаше отегчени учители, развеждащи учениците си. Господарят Ли се насочи към един от тях, човек с безхарактерен воднист поглед и нос, покрит с морави венички. Даде му пари, след което щастливият възпитател се шмугна бързо в най-близката кръчма. Господарят Ли пое класа и след като си шушука нещо с хлапетата, ги поведе към павилиона на Глигана. За мое учудване момчетата започнаха да маршируват след стареца със стъпката на войници от императорската гвардия. Гледката бе наистина внушителна — един древен господин, очевидно от старата школа, следван от превъзходно възпитаните си питомци. Веднага започна да се събира тълпа, впечатлена от Конфуций и неговите синове.

— Надеждата на империята! — възкликна една въодушевена матрона.

Господарят Ли строи децата и се поклони. След това те възпяха древната слава на родината с най-хубавото декламиране на „Сцени от езерото при залез“, което съм чувал. Ръкоплясканията бяха оглушителни. Присъстващите поръчаха цели камари от сладкиши за хлапетата. Сетне Господарят Ли ги строи отново и ги поведе към Залата на добродетелта. Там децата зарадваха присъстващите с безупречно изпълнение на „Сенките на източния прозорец“, включително и на надлежните поклони.

— Надеждата на империята! — възкликна повторно матроната. Един възрастен господин със свиреп вид и настръхнал мустак заяви, че допреди малко бил възнамерявал да върне всичките си медали на генералния щаб в знак на протест срещу упадъка на нравите, но че вече не бил сигурен дали упадъкът наистина е чак толкова голям.

Храмът на пречистото просветление бе следващата спирка от маршрута. Момчетата така хубаво изпълниха „Пагодите до потока на орхидеите“, че всички улични продавачи наоколо бяха мобилизирани от публиката. Цели тонове бонбони, захаросани плодове и медени питки потънаха в зиналите детски устица.

— Надеждата на империята! — изкрещяха Лунното момче и Утринната скръб. Матроната се присъедини към тях, а свирепият стар господин с медалите се закле да преобърне небето и земята, но да запише праправнуците си в класа на Господаря Ли.

Най-свещеният от всички експонати в храма бяха камъните на Конфуций — множество камъни, върху които бяха изписани всичките двеста хиляди йероглифа, съставляващи трудовете на учителя. Отделени са от посетителите от парапет и е позволено да се гледат, но не и да се пипат. Господарят Ли отново строи малките ангелчета, за да отдадат достойна почит на Съвършения. Декламирането на „Плаващата синьозелена кула“ просълзи всички присъстващи, включително и мен.

— Надеждата на империята! — изревах заедно с Лунното момче, Утринната скръб, матроната и господинът с медалите.

Продавачите на лакомства веднага се появиха. Забелязах, че момчетата бяха започнали да позеленяват от преяждане. Сякаш по заповед потърсиха едновременно опора, подпряха се на парапета, надвесиха се над него и започнаха да повръщат направо върху свещените камъни на Конфуций.

Един господин от старата школа е готов да реагира при всякакви изключителни обстоятелства и Господарят Ли със съдействието на свирепия стар господин с медалите веднага се зае с организирането на бригада с кофи с вода за измиването на камъните. Старанието е също една от чертите на старата школа, така че Господарят Ли не се успокои, докато не извади от наметалото си няколко листа хартия, които притисна плътно върху камъните, за да ги подсуши. За щастие, по случайност, носеше със себе си и огромна синя гъба, с която разтри повърхността на хартията така енергично, че външната й част посиня. Когато повдигна листовете, камъните от тях се оказаха по-чисти и лъскави отпреди.

Присъстващите междувременно успяха да обяснят на побеснелите пазачи, че са готови да поемат вината, тъй като именно те са претъпкали нещастните ангелчета с вкусотии. Матроната и господинът с медалите се заеха със събирането на пожертвования за заплащане на глобата. Очите на всички присъстващи бяха навлажнени, когато Господарят Ли отведе питомците си, изпратени от хоровия лозунг „Надеждата на империята!“

Сетне Господарят Ли отведе децата в едно закътано място.

— Готово, юнаци, всичко приключи — каза им. Момчетата изпонасядаха върху тревата, умирайки си от смях.

— Ще позволите ли и ние да погледнем, господине? — попита едно от тях, след като успя да си поеме дъх.

Господарят Ли извади листовете хартия. Мастилото от гъбата се бе втрило добре в тях, така че отпечатъците бяха съвършени. Истински копия на камъните на Конфуций не се намират лесно. Момчетата започнаха да молят Господаря Ли да им позволи да останат при него и да водят разбойнически живот. Той обаче ги посъветва да останат в училище и да наблегнат върху науките така, че когато някой ден стигнат до крайна деградация, да са в състояние поне да манипулират тълпите. Сетне ги предаде на техния учител и зае неговото място в кръчмата.