Легенда за камъка

— Предполагам, че всичките си ни биваше, но Лин беше къде-къде по-напред от нас — рече Господарят Ли и се усмихна при разравянето на старите спомени. — Сякаш и сега го виждам в каручката му, в която бе впрегнал два елена. Подире му се мъкнеха двама слуги. Единият от тях носеше вино в количество, достатъчно да умъртви Лин, а другият бе въоръжен с лопата, за да може да го погребе веднага, ако умре. Толкоз за конфуцианските церемонии. Когато му отидех на гости, винаги го заварвах чисто гол, както майка му го бе родила, а той пък започваше да крещи: „Моят дом е Вселената, а моята къща е единствената ми дреха! Защо се вмъкваш в панталоните ми?“ Господарят Ли посочи с ръка храма.

— Лин бе решил, че хората обичат да слушат единствено лъжи, така че основа Храм на илюзиите и уреди един орден да се грижи за него и след смъртта му. Как мислиш, Лунно момче, в състояние ли е една илюзия да убие човек?

Лунното момче сви рамене.

— Моят учител, Лин Цзе Нин, преди време оглуши един разбойник, като му внуши, че слуша два огромни дракона, затворени в съседната стая. Нямаше никакви дракони, разбира се. Същинският звук бе толкова слаб, че едва ли щеше да уплаши и врабец, но разбойникът временно се лиши от слух.

— А ти, Воле, какво мислиш?

— Веднъж баба Хо се разсърди за нещо на зет си и му внуши, че е паднал по стълбите и си е счупил левия крак. Той й се присмя, обаче на следващия ден кракът му започна да се подува и да се покрива с черни и сини петна, и цяла седмица след това не можа да работи.

— Превъзходно — рече Господарят Ли. — Скъпи мои млади приятели, трябва да си припомня нещо. Преди много-много години по време на едно от своите пътувания видях бодлива ябълка от Бомбай, но не мога да си спомня къде точно стана това. Сега ми е необходимо да погледна по новому някои неща, които съм виждал или предполагал, но които така и не успях да разбера докрай. С две думи, трябва да направя едно кратко пътешествие в глъбините на собствения си разум и реших, че ще е добре да ми правите компания. Няма нищо по-опасно от едно пътуване в самия себе си. Ако вашият разум и вашите усещания ви казват, че в сърцето ви се е забило копие, има ли значение дали то е истинско или въображаемо?

Замислих се над думите му.

— Според мен, и в двата случая човек ще загине — казах аз, а Лунното момче кимна в знак на съгласие.

— Не забравяйте това нито за миг — рече мрачно Господарят Ли. — Храмът на илюзиите е шедьовърът на Лю Лин и немалко хора са идвали тук с каляски, а са си тръгвали в ковчези.

След като ни ободри с тези думи, Господарят Ли започна да се спуска по хълма. Храмът бе малък и скромен. Като прекосихме малък двор стигнахме до немебелирана стая, където един монах седеше зад писалище и четеше някакъв свитък. Въобще не си стори труда да ни погледне, когато влязохме. Господарят Ли положи купчинка монети върху писалището.

— Едно — рече. След това добави втора купчинка. — Две — продължи. Сетне добави и трета. — Три — каза. Монахът така и не откъсна поглед от свитъка, но размаха звънче. Появи се друг монах, който ни отведе в малка стая. В нея имаше единствено няколко сламеника и плоча на стената.

Бях доста изненадан. Бях предполагал, че в помещението ще се разнасят звуците на тайнствена музика и гъстото ухание на благовония, въобще, че ще наблюдаваме цялата бутафория, присъща на подобни места. Илюзиите на Лю Лин обаче очевидно не се нуждаеха от декори. Върху плочата бе изписан кратък текст. Прочетох го с любопитство.

„Сънят на пеперудата“

Чуан Цзу ни разказа следното: „Веднъж сънувах, че съм пеперуда, която се носи като лист от цвете във въздуха и се радва на живота. Събудих се обаче и осъзнах, че съм Чуан Цзу. Замислих се дали съм Чуан Цзу, сънувал, че е пеперуда, или пък съм пеперуда, която сънува, че е Чуан Цзу. Разбира се, ако поставите Чуан Цзу и пеперудата редом един до друг ще се установи, че между тях има разлика. Нима обаче тази разлика не ни разкрива единствено илюзорността на материалните форми?“

Мълчаливият монах се появи отново с три чаши вино и с три купички и безмълвно ни даде знак, че трябва да започнем да ядем и пием. Господарят Ли се зае с храната си с жестовете на познавач.

— Нямам представа какво слагат във виното, но това тук са Дяволски уши, най-силно действащата халюциногенна гъба — рече безгрижно. Сетне ни погледна и посочи с пръст плочата на стената.

— Чуан Цзу веднъж яде доста Дяволски уши. От тях получи видение, в което откри обяснение и на най-сложните проблеми на човешкия род. Написа го и ни го прочете, и ето какво чухме: „Съпругът на овцата се чифтосва с непокълнал бамбук, който ражда растението на Зеления мир. От растението на Зеления мир се раждат леопарди, от леопардите — коне, а от конете — човеци. Човеците след време се завръщат при Съпруга на овцата.“ Съвършено ясно, нали?