Легенда за камъка

На устните му бе изписана едва доловима тъжна усмивка. След това даде с поглед знак на Златните момичета и те започнаха да поставят стрели в лъковете си. Тряснах бамбуковия прът още веднъж с брадичката си, той се премести още малко напред и дръжката на греблото влезе в кухия му край. Греблото се бе оказало точно пред челния впряг на конете. Хванах бамбуковия прът, направих рязко движение напред и го повдигнах. Греблото се впи в мекия корем на един от конете, който изцвили, повдигна се на задните си крака и се опита да се измъкне от впряга. Повторих процедурата и с другия кон. Уплашените коне се оказаха точно между нас и стрелите на Златните момичета. Усетих как ръката на Господаря Ли се хваща за пояса ми. Направих рязък скок напред, промъкнах се между копитата на конете и се оказах под колесницата. Господарят Ли се смъкна от гърба ми. Подпрях се до дъното на колесницата и натиснах с все сили, опитвайки се да я катурна. Гръбначният ми стълб започна да пращи, но за мое щастие огромното туловище на краля я бе направило неустойчива, така че начинанието ми успя. Чу се страхотен трясък, колесницата се обърна, конете паднаха и започнаха да ритат във въздуха, а аз се промъкнах между тях, докато Златните момичета заемаха удобна позиция за стрелба. Важното беше да се сдобия с царствен заложник, преди момичетата да са ми видели сметката. Ши Ху ме очакваше. Седнал на земята като огромна статуя на Буда, бе съумял да запази достойнството си дори и в тази позиция. В ръката си държеше кама. Усмихваше се.

Чух как нещо зашумоля в ръкава на Господаря Ли още преди да видя ножа, излетял от ръката му. Острието му изсвири покрай ухото ми и се заби в дланта на краля. Ши Ху изтърва камата си и изруга. За секунда се оказах зад него, обгърнах гърлото му с ръка и притиснах нож в шията му.

Златните момичета заръмжаха като пантери. Като показаха блестяща дисциплина, заеха стройни позиции около моя милост. Кралят ме удостои с толкова внимание, колкото щеше да обърне и на някой досаден комар. Изтръгна небрежно ножа на Господаря Ли от дланта си и го захвърли. След това с рязко движение на огромната си ръка запокити и мен на десет стъпки разстояние. Стрелите на момичетата се насочиха към сърцето ми.

— Стойте — рече кралят. Гласът му, макар и тих, бе изпълнен с властност, така че стрелите се насочиха към земята. Изправи се, с бавна стъпка се запъти към Лунното момче, стиснало в прегръдките си Утринната скръб, и коленичи до него. От гръдта й се подаваше накрайникът на стрела.

Стрелата бе насочена точно към сърцето й. С ужас осъзнах, че Утринната скръб беше мъртва.

— Кой ли е бил способен да стори това? — прошепна кралят. — Та нито едно от моите момичета не стреля произволно — повдигна огромната си глава и ги погледна. Всички Златни момичета сведоха смирено глава, когато срещнаха погледа му. Всички, освен началничката им. Орловите й очи продължаваха да гледат предизвикателно, но със същия успех можеше да се опита да впери взор в слънцето. Накрая и тя сведе поглед и устните й затрепериха. По бузата й се стече сълза.

— Мен Чан, нима наистина страданията ти са били толкова силни? — попита нежно кралят. — Трябваше да ги споделиш с нас, дете мое. Ревността е ужасно чувство. Тя превръща драскотините в огромни кървящи рани. Нямаше причини да ревнуваш. Това, че обичахме Утринната скръб, не означава, че любовта ни към теб е била по-малка.

Господарят Ли коленичи до Утринната скръб. Погледът му се изпълни с удивление.

— Може и да не ми повярвате, но тя все още диша — рече той. Сърцето ми подскочи като пъстърва, захапала въдицата.

— Ако оцелее, ще живее до деня, когато планината Юн Тай се стовари отгоре й — промърмори Господарят Ли.

Ръката му се придвижи към стрелата, сякаш възнамеряваше да я измъкне.

— Не — отсече кралят. За пръв път бе насочил поглед към мен, и за пръв път установих, че една от стрелите на момичетата бе пробила лявото ми бедро. Върхът й бе излязъл от него и стърчеше. Видях, че накрайникът на стрелата е широк и остър. Измъкването на такава стрела от нечие тяло неизбежно би предизвикало смърт.

Отчупих накрайника от стрелата в бедрото си и едва след това я измъкнах. След това отидох при Утринната скръб и отчупих накрайника с пера от стрелата, която я бе поразила. Затаих дъх, когато Господарят Ли започна да натиска стрелата навътре. Бях подложил длан под гърба на Утринната скръб и най-сетне усетих как върхът на стрелата пробива кожата й. Хванах стрелата и я измъкнах от тялото.

Утринната скръб все още дишаше. Господарят Ли старателно бинтова раната. Чух нечий сподавен хленч и реших, че плаче Утринната скръб. Плачът обаче принадлежеше на Мен Чан, началничката на телохранителките на краля. Утринната скръб се опита да отвори очи, но не й стигнаха силите.

— Зле ли ти е, Тай Тай? — прошепна тя. — Да ти изпея ли нещо, Тай Тай? Понякога песента успокоява болката.