Лий Чайлд

— Сега е моментът да прикриеш слушалката с длан и да попиташ барманите къде се намира ресторантът — добавих аз. — А след това да изпратиш хората си да проверят, докато ти ме държиш на телефона. Нека ти спестя този труд. Намира се на двайсетина метра западно от бара, после още петдесетина на север. Единият от хората ти може да тръгне по алеята вляво, а другият — в посока, обратна на часовниковата стрелка, оттатък празното място, като след това заобиколи сградата на шерифската служба. Самият ти можеш да влезеш през вратата на кухнята, която се намира съвсем близо до превозното ти средство. Така ще ме покриеш от всички страни. Но бъди спокоен, няма да мърдам никъде. Ще те чакам на масата в дъното на салона.

След тези думи прекъснах връзката и се насочих към масата за четирима, която беше най-далече от вратата.

82

Сержантът се появи пръв. Такава беше логиката: най-късото разстояние е най-голямата инвестиция. Влезе през кухненската врата. Бавно и предпазливо, оставяйки я да се затръшне зад гърба му. Аз се обърнах и махнах за поздрав. Намирах се на малко повече от два метра от него. Единият от специалистите влезе през нормалния вход. Този трябва да е използвал алеята, съобразих аз. Второто по-късо разстояние. Минута по-късно се появи и третият, леко задъхан. На него се беше паднало най-дългото разстояние и е трябвало да бърза.

Останаха на пътеката. Двама вдясно от мен, един вляво.

— Моля, седнете — поканих ги аз.

— Имаме заповед да ви отведем в Келам — обади се старшият.

— Това няма да се случи, сержант — кротко рекох аз.

Отговори ми мълчание.

Часовникът в главата ми показваше осем без четвърт.

— Ето как стоят нещата, момчета — продължих аз. — За да ме изведете от тук, ще трябва да приложите значителна по обем физическа сила. По грубите ми изчисления ще потрошим някъде между три и четири маси в комплект със столовете. Най-вероятно ще се стигне и до физически наранявания. Сервитьорката ще стигне до заключението, че сме част от отряд «Браво», защото в момента никой друг няма право да напуска базата. Тя си води подобни сметки, повярвайте ми. От тях зависят доходите иМ. Освен това знае, че командирът на отряд «Браво» всеки момент ще се появи отсреща, в бар «Бренънс». Най-нормалното нещо на света е да отскочи до там и да му се оплаче. Но докато го прави, със сигурност ще наруши малката семейна идилия между баща и син. Което означава голямо неудобство за всички, най-вече за вас.

Мълчание.

— Седнете, момчета — повторих поканата си аз.

Те се подчиниха. Но не седнаха там, където ги исках. Защото не бяха глупави. Това е проблемът с доброволците. Минават през предварителен подбор. Заемах стола до пътеката на маса за четирима, с лице към вратата. Ако бяха седнали при мен, щях да имам пълна свобода на движение. Но те постъпиха другояче: сержантът се настани насреща ми, а двамата специалисти седнаха на една двойка оттатък пътеката. След което издърпаха столовете си под ъгъл. Така, че единият да реагира, ако хукна в едната посока, а другият — ако хукна в другата.

— Трябва да опитате пая — рекох. — Тук го правят много добре.

— Никакъв пай — отсече сержантът.

— По-добре си поръчайте нещо — посъветвах го аз. — Иначе сервитьорката като нищо ще ви изгони. А ако откажете да си тръгнете, има на кого да се оплаче.

Мълчание.

— Както виждате, тук присъстват и цивилни граждани — добавих. — Наистина не си струва да привличате вниманието им.

Пат.

Осем без десет.

Сервитьорката се появи. Сержантът сви рамене и поръча. Три порции пай и три кафета. В заведението се появиха още двама клиенти. И двамата цивилни. Момиче с хубава рокля и младеж с дънки и спортно яке. Настаниха се на масичка за двама директно срещу възрастните съдържатели на хотела, отстояща през три маси от специалистите. Не приличаха на хора, които ще хукнат да се оплакват на своя сенатор от някаква кръчмарска свада, но колкото повече свидетели — толкова по-добре.

— Ако се наложи, с удоволствие ще седим тук цяла вечер — обади се сержантът.

— Добре е да го знам — казах. — Защото аз ще остана, докато звънне телефонът, а след това ще си тръгна.

— Съжалявам, но не можете да комуникирате с никого. Такива са заповедите.

Замълчах.

— Не можете и да си тръгнете — добави сержантът. — Освен ако не се съгласите да ви откараме в Келам.

Не отговорих.

Телефонът мълчеше.

Осем без пет.

Точно в осем човекът със светлия костюм плати и си тръгна, а старата дама от хотела прелисти поредната страница. Не се случи нищо друго. Телефонът продължаваше да мълчи. Шумът зад гърба ми се появи в осем и пет. Под формата на работещи двигатели и пропукване на гуми по чакъла. Веднага усетих някаква промяна във въздуха. Като повишено налягане, предизвикано от появата на отряд «Браво» в града. Отначало поединично, после вкупом. Предположих, че Рийд Райли е начело на кавалкадата със служебната кола и татко си, който седи до него. Предположих, че в момента възрастният мъж спира на прага на «Бренънс» и приветства момчетата на сина си. Размахва ръце, канейки ги да влизат, ухилен като идиот.