Линията на бляновете

— Да допуснем.

— Какво на Граал е необходимо на Къртис?

— Не знам.

— Вероятно това е истината — реши Седмин и направи пауза. — Тя не засенчва фактите. Кей Алтос, знаеш ли, че Артур Ван Къртис вече пета година се опитва да се добере до Граал?

Кей не отговори.

— Знаеш. Къртис Ван Къртис стана това, което е, давайки на света аТан. Тази техника промени баланса на силите — сега в Галактиката властва човешката империя.

— Мршанците също използват аТан, както и Псилон, който го е изобретил — възрази Кей.

— Псилон не е изобретил невронната мрежа и молекулярния репликатор.

Кей погледна Артур, който извърна поглед.

— Нито една раса не е създавала технология, способна да повтори аТан. Принципът на неговото действие излиза отвъд рамките на базовата картина на света. — Хорът започна да звучи печално. — Кей Алтос, според нашите сведения, в годините на Смутната война Къртис Ван Къртис е посетил планетата, по-късно наречена Граал. Върнал се е оттам с аТан. Оттогава насам всеки създаден аТан преминава през последен стадий на монтиране, ръководен лично от Къртис Ван Къртис. Без този последен стадий, аТанът е просто комплект от неработещи агрегати.

— Това не го знаех — призна си Кей.

— Сега го знаеш. Именно затова императорът на хората прие особеното положение на Къртис, което фактически го поставя над закона.

— Защо ми разказваш всичко това? — рязко попита Кей.

— За да си помислиш хубаво на чия страна си.

— Не виждам никакво престъпление, Седмин. Откъдето и да се е сдобил Къртис с аТана — той служи само на доброто. И не само на човешката раса, а и на мршанците и…

— Кей! Човечеството винаги е било силна раса. То е устояло на Смутната война, когато всички цивилизации в Галактиката са били срещу хората. Но тогава вас са ви ограничавали кратката продължителност на живота и голямото количество личности без особена ценност. С появата на аТан всичко се промени. Най-талантливите и силни индивиди получиха безсмъртие. Не просто удължаване на живота до безкрайност, а и възкресение след нещастни случаи и болести. Науката ви напредна — учените не са ограничени от продължителността на живота. Военните ви винаги са готови да умрат — те знаят, че ще възкръснат. А най-важното е, че при вас възникна нов еволюционен фактор. Не отрицателен — неудачните индивиди да не дават потомство, а положителен — най-добрите екземпляри да се възпроизвеждат отново и отново…

Артур се сви в креслото. Седмин не го удостои дори с една дума — той говореше само с Алтос.

— И все пак от какво точно се страхувате? — Кей сви рамене. — Да, ние започнахме да живеем по-дълго, но вие винаги сте притежавали това предимство. Империята вече отдавна не воюва. Имаме си достатъчно свои проблеми, а отвъд пределите на проучените зони ще се намери място за експанзия за всяка раса.

— Да, вие намалихте някогашната агресия — съгласи се Седмин. — Затова и ние не предприемахме никакви действия. Чакахме. Основата на разума беше разколебана, но хората издържаха изпитанието на безсмъртието.

— Тогава защо…

— Новият фактор, Кей. Какво на планетата Граал е нужно на Къртис? Още един аТан? Още една технология, недостъпна за останалите разумни раси?

— Този въпрос не трябва да го задаваш на мен… дори не и на Артур.

— Кей Алтос, хората унищожиха Сакра, чийто грях беше само неконтролируемото размножаване. Сега е ред на Дарлок, чийто метод за самозащита е неприемлив за вас. Кои са следващите? Агресивните бурлатита, високомерният Алкарис, импулсивните мршанци? Основата на силикоидите, която се ръководи от идеята за баланса на силите?

— Нашата политика…

— Тя се диктува от разума. Империята на хората е по-силна от всяка друга раса, но няма да издържи обединения натиск на осем цивилизации. Ако Къртис подари на хората Сила? Ако всеки човек стане способен да унищожи цял звезден флот?

— Това е безумие! Вие допускате…

— Ние допускаме всичко. Технологията аТан противоречи на логиката. Следващият аТан може да донесе на Галактиката не безсмъртие, а смърт.

— И откъде ще дойде този следващ аТан? Предтечите? — Кей си позволи да се усмихне.

— В Галактиката не е имало предтечи. Най-древните раси сме ние и Дарлок. И не е ли все едно откъде ще дойде бедата, ако сме в състояние просто да затворим пътя й?

— Тогава не сте изпепелили правилната планета — тихо каза Кей.

— Граал ни е недостъпен — Седмин неочаквано се залюля, изплува извън зоната над диска си и се приближи до Кей. — Корабите на Основата, тръгнали да щурмуват Граал, не се връщат. Шепата хора, живеещи на Граал, дори не са ги виждали. Корабите не излизат от хиперскока.

Алтос подсвирна. Обърна се към Артур:

— Дали татенцето ти не се е погрижило за това, Арти?

— За съжаление, Къртис няма нищо общо тук — Седмин продължаваше да игнорира Артур. — В настоящия момент към Граал се придвижва ескадра бомбардировачи, летяща с релативистична скорост. Но пътят ще й отнеме още четирийсет и шест години. Освен това, аз не вярвам в успеха на мисията им. Те ще изчезнат.