Линията на бляновете

— Аз също знам, макар и да не съм членувал в терор-групите. Арти, ако човек е водил бурен живот, а после се е заселил на Таури, значи са му омръзнали интригите и престрелките. Не се страхувай. Хенриета с нищо няма да ни изненада.

На Кей му оставаха още три часа заблуда. На Артур — значително по-малко.

— Трябва ли ти пистолет? — попита Дач вече от самата врата.

Артур поклати глава.

— Разпускай максимално — посъветва го Кей, излизайки. — Таури е идеалното място за тази цел.

Почти час Къртис-младши тренира на „своята“ веранда. Просто така — той нямаше никакви предчувствия. Изпълни четири комплекса синтез-йодо — тези, които бяха ориентирани към отбрана. Йодо не изискваше голяма физическа сила и беше идеалният боен стил за тийнейджъри.

— Маретанино!

Артур се подаде през прозореца. Рашел, с преметнатия през рамо диск на „каишката“, стоеше до външния вход на къщата. Когато видя Артур, тя грейна и махна с ръка:

— Хайде на разходка!

— Къде?

— Ще ти хареса!

Притваряйки прозореца, Артур намъкна маратонките си. Не беше свикнал да ходи бос и предишния ден порядъчно си бе набил краката.

…На пет метра от него — ако смятаме по права линия — Рашел почувства на рамото й да ляга тежка ръка. Тя се обърна.

Кристална маска със сребърни лещи на мястото на очите се усмихваше на момичето. Розовите човешки устни се помръднаха:

— Тихо, малката.

Студена пластмасова длан задуши вика й. Маржан Мухаммади добре знаеше как реагират хората на външността й. С две крачки тя отмъкна Рашел до близкото ябълково дърво. Без да маха дланта си, насочи срещу момичето станера си.

Общо взето, на сътрудниците на СИБ — Службата за имперска безопасност — не се препоръчваше да използват оръжия срещу деца. Но Кал беше дала да се разбере, че днес всичките закони се отменят.

— Бай-бай — каза Маржан, насочвайки се към къщата. Кадар вече отваряше вратата и насочваше своя „Довод-36“ към тесния процеп.

„Чисто е“ — реши Кадар, влизайки в къщата. Маржан побърза да се присъедини към него — зад гърба й вече се дочуваше учестеното дишане на бурлатито. Тя не искаше да закъснява за началото на мелето.

В този момент Артур Къртис започна да се спуска по стълбата от втория етаж, а Хенриета Фискалочи, дремеща в хола, вдигна поглед от списанието „Жените на Таури“. Тя видя мършав, висок мъж с интелектуален полизарядник последна модификация и момиче-механистка, зад гърба им се мярна и бурлати.

— Дявол да го вземе! — гръмогласно възкликна Фискалочи.

Дулото на „Довода“ се насочи към челото й.

— Млъкни, дъртачко! — Механистката пристъпи към нея. — Служба за имперска безопасност. Къде са мъжът и момчето?

Хенриета Фискалочи погледна към стълбите, където, невидим за Маржан, бе застинал Артур. Погледът й беше чист и безгрижен.

— Момиче, кой е старши в отряда ви?

— Аз.

Отстранявайки бурлатито, в стаята влезе светлокоса жена в силова броня.

— Вън! — каза Хенриета Фискалочи. — Аз съм полковник от СИБ в оставка. Домът ми е екстериториален.

Артур Къртис с усилие преодоля желанието да седне на стъпалото.

Изабела се поколеба за част от секундата:

— Ахар, подхвани старицата, тя бълнува.

Бурлатито положи дланта си с острите нокти върху лицето на Хенриета и старателно изобрази човешка усмивка.

— Проверете всичко! — нареди Кал. Гласът й трепереше — тя почувства, че победата е близка.

Маржан мълниеносно пресече хола. Хвърли бърз поглед по стълбите, водещи нагоре — там не се забелязваше никой. Едва доловим дори за механоид звук я накара да промени плановете си.

— Вторият етаж, Кадар.

Маржан се обърна с гръб към стълбите и спря погледа си на вратата от оцветено стъкло, водеща вън от хола. Звукът се повтори. Маржан Мухаммади излезе през вратата, без да си прави труда да я отваря.

Зад нея имаше дълга светла стая. Стените бяха запълнени от стелажи с книги, набиваше се в очи прозрачна въртяща се стойка с оптични дискове. На екрана на плейъра беззвучно се сменяха пейзажи от Тера — очевидно някаква учебна програма. В дълбоко кресло, гледайки в екрана, седеше голям черен котарак.

Маржан насочи станера към него.

Котаракът изсъска и скочи към отворения прозорец, подобно на негатив на мълния. При това той се изхитри да удари с лапа по превключвателя на плейъра и екранът угасна.

Мухаммади се ухили. Старата вещица се развличаше с невростимулации на животни? Какво пък, законите на Империята бяха безпощадни по този въпрос. Едва ли бившата сътрудничка на Службата щеше да рискува да подаде жалба срещу действията на колегите си.

Тя прекоси стаята и се насочи към още една врата. Парчета от цветно стъкло се посипаха от рамене й на пода.

В къщата влезе Луис Номачи. Смаяно погледна бурлатито, запушило устата на седящата в креслото старица.

— Смени Ахар — нареди Кал. — Домакинята бълнува. Струва й се, че е полковник от СИБ в оставка.

Луис се намръщи. Не обичаше да влиза в конфликти с колеги — дори и такива от други планети, дори и в оставка. Но още по-малко му се искаше да спори с Кал. Той се приближи към старицата.

Ахар, пускайки Хенриета, се хвърли към стълбите.

— Това няма да остане безнаказано — студено съобщи старицата.