Линията на бляновете

— Изабела! — Луис бе единственият, който остана недоволен от решението. — Само няколко часа… това няма да промени нищо… операцията трябва да бъде завършена!

Кал се готвеше да постави на място самозабравилия се неин помощник, когато й хрумна блестяща идея.

— Сигурно си прав. Ахар и Кадар! Ще дочакате Кей Овалд. Хванете го жив, а ако не стане, го убийте.

Муцуната на бурлатито не изрази никакви емоции. Кадар изглеждаше смаян.

— Това е шансът ти да се реабилитираш — любезно го уведоми Кал. — Ахар ще контролира действията ти, той е старши.

Сега вече бурлатито не можа да се сдържи и със задоволство се усмихна. В Тукайския конфликт, където някога се бе отличил Кадар, бурлатитата бяха понесли огромни загуби. Мигът на триумф бе сладък като къс изгнило месо.

— Ще ви чакаме на кораба едно стандартно денонощие — подхвърли Кал на излизане. Тя не удостои старицата дори с поглед — отломките чуждо самолюбие не я интересуваха. След нея излязоха и останалите.

Когато преминаваха покрай парализираната Рашел, по тялото на която се суетяха мравки, Маржан попита:

— Струва ли си да се рискува? Кей Алтос, за разлика от Кей Овалд, е професионалист.

— Кадар е боклук. Но бурлатито ще се справи… с Кей Овалд.

Маржан се спря:

— Трябва да махнем момичето оттук…

— Сами ще се досетят — отговори Кал с недопускащ възражения тон. Беше дошло време да се съкрати броят на помощниците й.

След сто метра попаднаха на десантчиците на Лемак, които бяха блокирали целия район около къщата. Десантчиците също бяха проблем, но засега Изабела предпочиташе да не мисли за него.

Чакаха мълчаливо — Ахар при прозореца, Хенриета в креслото си, Кадар — нервно разхождайки се из стаята.

— Ти, страхливецо! — неочаквано се обади старицата.

Кадар яростно се обърна към нея:

— Кого нарече страхливец?

— Този, който отговори. Ти си страхливец и боклук. Кей скоро ще ти види сметката, приготви се.

Ахар издаде хриптящ звук. Без да се откъсва от прозореца, попита:

— А на мен, стара жено?

— На теб — не — безгрижно отговори Хенриета.

3

Под дървото седеше мургаво момиче с остър нос. Отстрани изглеждаше, че си почива. Само дето неуверените движения на ръцете, които изобщо не можеха да достигнат до лицето, издаваха истината. Кей се наведе над момичето. Беше му провървяло — той отново предпочете да приземи флаера на поляната. На Таури рядко стреляха в деца със станер, така че не беше трудно да си направи изводите. — Не се опитвай да говориш — каза той. — Висшите функции ще се възстановят по-късно. С едната си ръка оправи полата на момичето, а с другата махна от лицето й няколко едри мравки. Движението му беше почти нежно. — Ти приятелката на Арти ли си? Момичето кимна. — Отвлякоха ли го? Отново леко кимване. — Има ли засада в къщата? Неуверен жест — нещо средно между „да“ и „не“. Кей смъкна от рамото на момичето металния диск. Неинерционна силова „каишка“…

— Искаш ли да ми помогнеш?

Момичето енергично закима.

— Когато вляза в къщата, преброй бавно до десет и включи „каишката“. Разбра ли?

Кей сложи ръката на момичето върху бутона, свали устройството с предпазителя и закачи за колана си закопчалката на „каишката“. Оставаше му да се надява, че коланът наистина е направен от естествена кожа и ще издържи рязкото дръпване.

— Не се страхувай — каза той на момичето, изправяйки се. — Те нямат нищо против тебе. Само натисни бутона, става ли?

В тишината на безкрайните градини Кей Дач тръгна към къщата — за да убива.

— Приготви се — каза Ахар. Метализираната му пола иззвънтя, когато зае позиция при вратата. Кадар зае позиция срещу входа. „Доводът“, почувствал вълнението на стопанина си, се разтрепери.

— Интелектуалното оръжие е само за глупаците — каза Хенриета Фискалочи.

Вратата се отвори и Кей влезе в хола. Той видя мършавия мъж с полизарядника, насочен в челото му, собственичката на къщата, седяща мирно в креслото си, и бурлатито, застинало отстрани.

— Не мърдай — каза мъжът с полизарядника.

— Предавам се — каза Кей. — Не ме бийте.

Хенриета смаяно повдигна вежди. Кадар се ухили. Бурлатито изръмжа разочаровано.

— Къде е оръжието ти, човеко? — попита бурлатито.

— На колана, отзад.

Ахар плавно заобиколи Кей. Опипа колана му.

— Тук няма оръжие.

— Има, има — успокояващо изрече Кей. Бурлатито, почувствало клопката, застина с протегната лапа.

— Има нещо в джоба на шортите и под мишницата — съобщи Кадар, гледайки в екранчето на „Довода“. Но бурлатито се бавеше.

— На колана ти има метална закопчалка — каза накрая извънземният. — Какво представлява?

— Сега ще разбереш! — Кей жизнерадостно се усмихна на мъжа с полизарядника, чиито нерви явно бяха обтегнати и това можеше да се окаже фатално. Също както и необяснимото закъснение на момичето.

Напразно се бе доверил на детето.

…Рашел за трети път се опитваше да натисне бутона. Мускулите не й се подчиняваха напълно, пръстът й се плъзгаше по гладката повърхност. Тя прехапа устната си до кръв и рязката болка задейства притъпените нерви.

„Каишката“ затрептя, генерирайки тънката нишка на силовото поле.

— Стреляй! — нареди бурлатито. Кадар натисна спусъка.