Линията на бляновете

В този миг невидимото въже достигна Кей и така го дръпна, че той се преви на две. Да закачи „каишката“ за колана си беше рисковано, разбира се.

Но рискът беше оправдан. „Каишката“ не само че можеше да задържи падащ алпинист, тя също така генерираше силов щит, способен да предпази човека от падащите камъни. Бурлатито, стоящо зад гърба на Кей, почувства удар — сякаш, бягайки, се беше врязал в бетонна стена. Той се повлече пред Кей, блъскайки се във всеки ъгъл, срещнат по пътя. Зашеметяващият лъч, пуснат от полизарядника, не достигна целта си.

Хенриета Фискалочи, полковник от СИБ в оставка, се кикотеше, наблюдавайки изчезването на Кей и извънземния. Кадар й хвърли безумен поглед и се хвърли към вратата.

— Не… не ме бийте… — повтори старицата думите на Кей. Отново избухна в смях. Стана и заситни към прозореца.

„Каишката“ най-добросъвестно докара Кей и бурлатито при краката на Рашел. Момичето направи рязко движение, опитвайки се да се измъкне, когато косматата грамада, разоравайки земята, се натъкна на дървото. Кей, който по пътя беше предпазван от щита, скочи пръв. „Пчелата“ се бе измъкнала от кобура някъде при вратата на къщата, но „Конвоят“, купен за Артур, колкото и да е странно, беше оцелял. Кей насочи пистолета към бурлатито.

Ахар, дори и полузашеметен, си оставаше бурлати — най-страшният боец от всички органични форми на живот. Преди Кей да успее да стреля, Ахар грабна с лапата си Рашел за талията. Там, където ноктите бяха докоснали тялото, бликна кръв. Бурлатито държеше момичето пред себе си, прикривайки най-уязвимите точки на тялото си.

Кей, стискайки „Конвоя“ с протегнатите си напред ръце, бързо насочваше дулото към органите, чието поразяване би довело до незабавна смърт. Бурлатито, без да откъсва ромбовидните си зеници от него, в синхрон местеше безволевото тяло на момичето. Този странен дуел продължи не повече от три секунди, казвайки на двамата всичко, което може да се каже за противника.

— Хаей, буул - произнесе Кей. — Уронх-а, буул? Мат Кей.

По лицето на бурлатито плъзна сянка на смайване.

— Сич, кхомо? Аххар мит, кхомо.

— Аххар? Жет? Дорт Аххар, Вел Аххар, Шивуким Аххар? Мит Кей Дач, Шедар-нек.

Бурлатито се надигна от земята, като продължаваше да не пуска момичето.

— Шивуким Ахар, Урса. Кхаа нит.

— Пусни момичето — каза Кей. — Аз ще хвърля пистолета и ще продължим.

— Хвърли го — съгласи се бурлатито.

— Шивуким Аххар, дин Урса.

— Кълна се — каза бурлатито.

— Хур?

— Мит дин Урса, кхомо! - В тънкия глас на бурлатито зазвъня ярост. Кей със замах хвърли „Конвоя“ в тревата. Бурлатито със същата ловкост запокити момичето на земята.

— А това вече не биваше да го правиш — каза Кей.

Кадар не повярва на очите си. Кей Алтос и Ахар вървяха един до друг между дърветата. Излязоха на малка полянка, застанаха на няколко метра един от друг…

— Единна воля! — прошепна Кадар. — Дай му само да се бие!

Той повдигна „Довода“ си. Полизарядникът започна опити да се прицели в полускритата от дърветата фигура.

— Аз ще ти видя сметката — обеща Кадар на Кей. — Аз на теб, а не ти на мен.

— Да, аз сгреших — отговори му старицата от прозореца. — Кей ще убие бурлатито, а не теб. А искаш ли да видиш как ще умреш ти?

Тонът й беше по-убедителен от думите. Кадар се обърна, опитвайки се да насочи полизарядника към Хенриета. Уви, интелектуалният блок, едва успял да се прицели в Кей, не го разбра. „Доводът“ упорито извиваше цевта си, проследявайки предишната мишена.

— Ето така! — заключи старицата. Нещо, което стискаше в пръстите, подобно на къс молив, тихо изщрака. Тънка струя пламък удари лицето на Кадар.

Той крещя, докато все още имаше гръклян. Но това не продължи дълго.

— Оръжието не трябва да е по-умно от човека — замислено каза Хенриета, въртейки в ръцете си горещия пиропатрон — древния инструмент на терор-групите на Империята. — Впрочем да е по-умно от този човек, не беше трудно.

Тя хвърли пиропатрона върху обезглавеното тяло на Кадар, към мятащия се в истерия „Довод“. В огнемета за еднократна употреба нямаше нищо ценно — тънък керамичен корпус, пирогел, фокусираща дюза и детонатор. Някога ги произвеждаха дори във фабриките за макарони — когато за Империята оръжието ставаше по-важно от макароните.

— Преди да те убия — каза бурлатито, — кой си ти, Кей Дач от Втората планета на Шедар?

— Супер.

Бурлатито се озъби.

— Това усложнява…

Без да довърши, извънземният се хвърли напред. Право напред, без никакви лъжливи движения и нападения — четвърт тон мускули, твърда козина и шлифовани от еволюцията инстинкти.

Също така леко и безгрижно Кей вкара кратка серия удари в тялото на противника си, обръщайки внимание не на ефективността, а на скоростта. Два от ударите достигнаха целта си — бурлатито не им обърна внимание.

Но Кей и не разчиташе на това.