Лицето

— Да. Но аз съм склонен да ти дам още един шанс.

Дъни преглъща нова стрида, която се плъзва в гърлото му по-лесно от предишната.

— Много от мъжете и жените в този бар — продължава Тифон — редовно се уговарят за условията на договори с намерението да ги нарушат. Хората, с които се споразумяват, са сигурни, че ще ги измамят, или се канят също да нарушат някои от условията. В крайна сметка се разменят обвинения, парадира се с адвокати, подават се искове в съда и съпроводено с гневни пререкания, се постига извънсъдебно споразумение. След цялата разправия, а понякога и още докато трае, същите страни договарят нови условия, които също се канят да нарушат.

— Филмовата индустрия е лудница — отбелязва Дъни.

— Да, така е. Но не това имам предвид, момчето ми.

— Извинявам се.

— Това, което имам предвид, е, че нарушението на договор, или, общо казано, предателството, е част от тяхната култура, също както човешкото жертвоприношение е било практика при ацтеките. Ала предателството не е приемливо за мен. Не съм паднал дотам. Държа на думата, обещанието и честността. Те са много важни за мен. Не мога да правя сделки с хора, които се отмятат от думата си и постъпват нечестно.

— Разбирам — отвръща Дъни. — Заслужавам критика.

Тифон искрено потръпва от болка при реакцията на Дъни. Месестото му лице се сбръчква от мъка. Очите му, които обикновено се отличават с искрящата си веселост и със забележителния си син цвят, се замъгляват от тъга.

На този човек всичко му е написано на челото, няма нищо прикрито в чувствата му, никакви загадки, което е една от причините за неотразимия му чар.

— Много съжалявам, Дъни, ако си се почувствал неудобно от това, че те критикувам. Нямах такива намерения. Просто исках да изясня нещата. Работата е там, че искам да успееш, наистина искам, момчето ми. Но за да постигнеш успех, трябва да спазваш стриктно изискванията, за които се разбрахме.

— Съгласен съм. Това е повече от справедливо. И аз съм благодарен, че ми се дава още един шанс.

— Няма нужда от благодарности, Дъни. — Тифон се усмихва широко и веселите искрици се връщат в очите му. — Ако ти успееш, успявам и аз. Твоите интереси са и мои.

За да увери благодетеля си, че между тях няма недоразумения, Дъни казва:

— Ще правя всичко възможно в помощ на Итън Труман, като остана в сянка, разбира се. Но няма да предприема нищо срещу Корки Лапута.

— Какво ужасно създание е този човек! — Тифон цъква с език, но очите му продължават да искрят. — Светът има огромна нужда от божията милост, докато в него живеят хора като Корки.

— Амин.

— Знаеш, че Корки най-вероятно и без това щеше да убие Рейнърд, ако ти не се беше намесил.

— Знам — потвърждава Дъни.

— Тогава защо ти трябваше да изпращаш Хектор Х?

— Лапута нямаше да го убие пред свидетели, със сигурност не и в присъствието на Хазарт Янси. Когато Рейнърд умря пред очите на Янси, Янси бе замесен, и то повече, отколкото би могъл да се замеси иначе. Аз искам да е така заради Итън.

— Приятелят ти наистина има крещяща нужда от помощ — признава Тифон.

За минута-две те се наслаждават на стридите и хубавото вино в приятно мълчание.

После Дъни проговаря:

— Историята с круизъра беше изненада.

Тифон повдигна вежди.

— Не смяташ, че е била дело на нашите хора, така ли?

— Не — отговаря Дъни. — Знам как работят те. Беше изненада, но аз успях да я използвам за нашите цели.

— Това, че му остави трите звънчета, беше хитър ход — съгласява се Тифон. — Макар че го докара до пълно опиянение.

— Вероятно е така — кимна усмихнато Дъни.

— Не е въпрос на вероятност. — Посочвайки, Тифон добавя — Горкият Итън седи на бара.

Макар че от стола си Дъни вижда голямата част от помещението, около една трета от дългия бар е зад гърба му. Той се обръща, за да погледне натам, накъдето сочи Тифон.

Зад редица от маси, на които нарушителите на договори общуват като приятели, Итън Труман седи на висок стол пред бара, обърнат в профил към Дъни, и се взира в чаша, която би могла да съдържа висококачествено уиски.

— Ще ме види — разтревожва се Дъни.

— Едва ли. Много е разсеян. В известен смисъл той не вижда никого в момента. Все едно е сам тук.

— Ами ако ме види…

— Ако те види — успокоява го Тифон, — ще се оправиш някак си. Мога да те напътствам, ако потрябва.

Дъни продължава да гледа Итън за момент, после му обръща гръб.

— Избрал си това място, защото си знаел, че той е тук?

Единственият отговор на Тифон е подкупваща, леко крива усмивка, която показва, че осъзнава, че е бил непослушен, но не е могъл да се въздържи.

— Избрал си това място, защото той е тук.

— Знаеш ли — отвръща Тифон, — че свети Дънкан, чието име носиш, е покровителят на попечители и защитници от всякакъв характер и че той ще ти помогне да проявиш непоколебимост и находчивост в работата си, ако го помолиш?

— Така ли? — усмихва се невесело Дъни. — Каква ирония!

Тифон потупва Дъни по ръката и го уверява:

— От всичко, което съм видял досега, се убедих, че ти поначало си един изумително находчив човек.

За известно време Дъни се отдава на удоволствието от общуването с изисканото вино и после казва: