Лицето

Нека също да допуснем, че един зрял мъж може да се поддържа непрекъснато пиян, като изпива по една бутилка вино на всеки три часа. За да изпадне първоначално в състояние на опиянение, ще са му необходими час или два, за да пресуши първата бутилка, но след това трябваше да изпива по една бутилка на всеки три часа.

Всъщност последното не беше просто допускане, а си беше наблюдение от действителността. Фрик бе присъствал многократно на сбирки, на които разни актьори, писатели, рокзвезди, режисьори и други знаменити пияндета с вкус към хубавото вино се наливаха с доста по-голяма скорост от бутилка на три часа и винаги успяваха да се отрежат до припадък.

Значи пет бутилки, разпределени равномерно през шестнайсетте часа за всеки ден. Четиринайсет хиляди, делено на пет, прави две хиляди и осемстотин.

Съдържанието на тази изба можеше да държи баща му накъркан в продължение на две хиляди и осемстотин дни. Две хиляди и осемстотин, делено на триста шейсет и пет…

Над седем години и половина. Баща му можеше да стои в алкохолен унес, докато Фрик завърши гимназия и избяга, за да постъпи на служба във Военноморските сили на САЩ.

Естествено, най-голямата кинозвезда в света никога не пиеше повече от една чаша вино на вечеря. Той не вземаше никакви наркотици, включително и марихуана, която се смяташе от всички останали в Холивуд едва ли не за здравословна. „Не съм безгрешен — бе казал веднъж той на един репортер от списание Премиер, — но всичките ми грехове и недостатъци са от духовно естество.“

Фрик нямаше ни най-малка представа какво означаваше това, въпреки че бе посветил много време на опитите да го проумее.

Вероятно Мин дю Лак, постоянният духовен наставник на баща му, би могъл да обясни смисъла на тези думи. Фрик не смееше да го помоли за превод, защото Мин го плашеше почти толкова, колкото и господин Сатър, извънземният хищник, маскиран като домашния им майстор-готвач.

Когато стигна до последната пещера, най-отдалечената от входа на избата, той отново чу стъпки. Както и преди, наклони глава настрани и се заслуша внимателно, но не долови нищо подозрително.

Понякога въображението му се развихряше лудо.

Преди три години, когато бе на седем, той бе твърдо убеден, че нещо странно, зелено и люспесто изпълзява от тоалетната чиния в банята му след мръкване и чака да го налапа, ако реши да отиде по малка нужда след полунощ. В продължение на месеци, ако Фрик се събудеше посред нощ с надут пикочен мехур, той излизаше от апартамента си и използваше безопасни бани на други места в къщата.

В собствената си баня, окупирана от чудовището, той бе сложил курабийка в чинийка. Нощ след нощ тя оставаше недокосната. След време той бе заменил курабийката с парче сирене, а по-късно — с месо. Едно чудовище можеше да не се интересува от курабийки, можеше да навири пренебрежително нос на сиренето, но никой месояден звяр не би могъл да устои на руло Стефани с червени чушки.

Когато рулото остана непипнато цяла седмица, Фрик започна отново да използва банята си. Нищо не го изяде.

Сега също нищо не се появи и в последната пещера. Нищо, освен струята хладен въздух и мъждукащата светлина от имитациите на газови лампи.

Коридорът, който свързваше входа и изхода, разделяше пещерата горе-долу наполовина. От дясната страна на Фрик се намираха още рафтове с бутилки вино. От лявата му страна от пода до тавана бяха наредени запечатани дървени каси с вино.

Съдейки по надписите, те съдържаха хубаво френско бордо. Всъщност те бяха пълни с най-евтиния боклук, който само изпадналите скитници биха пили, и той без съмнение се бе превърнал в оцет десетилетия преди Фрик да се роди.

Дървените каси бяха сложени тук отчасти за украса и отчасти за да прикрият входа към килера за порто.

Фрик натисна едно скрито копче. Част от дървените каси хлътнаха.

Отзад се намираше помещение с размерите на дрешник. В дъното му имаше рафтове с шишета порто от преди петдесет, шейсет и седемдесет години.

Порто е десертно вино. Фрик предпочиташе шоколадова торта.

Той смяташе, че дори в края на трийсетте години на двайсети век, когато тази къща бе построена, не е имало набези от крадци на порто. Изглежда, скривалището бе направено просто за кеф.

Тайникът, по-малък по размер от склада за кожи, можеше да послужи за скривалище в зависимост от това колко дълго трябваше да остане в него. За няколко часа ставаше.

Но ако трябваше да изкара там два-три дни, би се почувствал като погребан жив. Би обезумял и би се разкрещял от клаустрофобия и предавайки се напълно на лудостта, навярно би се самоизял, като започнеше от пръстите на краката си и продължеше нагоре.

Потресен от насоката, която бе взел вторият им разговор, той бе пропуснал да попита непознатия от телефона колко време ще трае обсадата.

Фрик напусна тайника с портото и затвори скритата врата.

Когато се обърна, той забеляза движение по коридора, от който бе влязъл в последната пещера. Не беше само трепкащата светлина от фалшивите газови лампи.