Лицето

— Много интересен младеж си, Елфрик. Наистина ще ми е много мъчно, ако те изкормят и те забият с пирони на входната врата на Палацо Роспо.

Фрик за малко не затвори телефона.

Дланта, с която стискаше слушалката, стана хлъзгава от пот.

Не би се учудил, ако човекът от другата страна на линията, усетеше изпотяването му и споменеше солената миризма.

Връщайки се на темата за потайно място, Фрик успя да каже с равен глас:

— Имаме специално скривалище в къщата. — Това е скрито, силно охранявано убежище, бронирано срещу атаките дори на най-безжалостните похитители и терористи.

— Понеже къщата е толкова голяма, вие всъщност имате две специални скривалища — поправи го непознатият и беше прав. — И двете са ми известни и никое от тях няма да те опази във въпросната вечер.

— И кога ще дойде тази вечер?

Гласът от телефона отвърна загадъчно:

— Било е склад за кожи.

— Кое?

— Преди много време в твоя апартамент е живяла майката на първия собственик.

— Откъде знаеш кой е моят апартамент?

— Тя е имала колекция от скъпи кожени палта. Няколко норки, самури, сребърни лисици, черни лисици, чинчили.

— Познаваш ли я?

— Това обковано със стомана помещение е било предназначено да пази палтата й от крадци, молци и гризачи.

— Влизал ли си в къщата ни?

— Този склад за кожи е много неприятен, ако получиш астматичен пристъп…

— Откъде си разбрал за това? — стъписа се Фрик.

— … но ще е далеч по-неприятен, ако се окажеш заклещен в него, когато дойде Молох. Времето изтича, Елфрик.

Линията прекъсна и Фрик остана сам във винарската изба, със сигурност беше сам, но чувстваше, че го наблюдават.

Глава 30

Ако небето се отвореше, за да изсипе порой от крастави и отровни жаби, ако вятърът задухаше толкова силно, че да обели кожата до кръв и да ослепи незащитените очи, все едно, и такова убийствено време нямаше да спре тълпите, жадните за кървави гледки и клюки, да се събират ма мястото на тежки катастрофи или ужасни престъпления. Непрестанният ситен дъжд в студена декемврийска мощ беше като слънчево време за пикник за този тип хора, които се интересуват от нещастието, както други гледат бейзбол.

На тревната площ пред входа на един блок, разположен по диагонал срещу кръстовището с полицейската блокада, се бяха събрали трийсетина местни жители, за да обменят грешна информация и кървави подробности за станалото. Мнозинството бяха възрастни, но няколко пълни с енергия деца подскачаха около тях.

Повечето от тези общителни лешояди бяха облечени в дрехи за дъжд или носеха чадъри. Забелязваха се и двама младежи, само по джинси, голи до кръста и с боси крака, които обаче бяха така яко надрусани със смесица от наркотици, че изобщо не усещаха нощния студ, а сякаш се готвеха като рибни филета в лимонов сок на бавен огън.

Атмосферата беше като на карнавал — всички очакваха появата на фойерверки и уроди.

В лъскавото си жълто облекло Корки Лапута се движеше сред зяпачите като пчеличка, която, без да бръмчи, търпеливо събира по малко нектар ту тук, ту там. От време на време, за да се слее по-добре с рояка и да спечели приятели, той им даваше по малко имитация на мед, като измисляше цветисти подробности за жестокото престъпление, които твърдеше, че е чул от полицаите, охраняващи местопрестъплението на следващото кръстовище.

Той разбра бързо, че Ролф Рейнърд е бил убит.

Клюкарите и любителите на кървави сензации не бяха сигурни дали малкото име на жертвата е Ралф или Рейф, Долф или Рандолф. Или Боб.

Те бяха почти сигурни, че фамилията на нещастника е или Райнхард или Клайнхард, или Райнър, като филмовия режисьор, или може би Спилбърг, като друг прочут филмов режисьор, или Нърдоф3, или може би Нордоф.

Един от голите до кръста младежи настояваше, че всички са объркали малкото име, фамилията и прякора на жертвата. Според този вълшебник на дедуктивното разсъждение истинското име на убития беше Рей Ролф, досадникът.

Всички споделяха мнението, че жертвата е бил актьор, който напоследък изведнъж се е издигнал до нивото на звезда. Току-що бил завършил филм, в който играел най-добрия приятел или по-малкия брат на Том Круз. „Парамаунт“ или „Дриймуъркс“ били го наели да играе в другата главна роля заедно с Рийс Уидърспуун. „Уорнър Брадърс“ му предложили главната роля в нова серия за Батман, „Мирамакс“ го канели за ролята на шериф травестит в драма, посветена на омразата срещу хомосексуалистите в Тексас около 1890 г., а „Юнивърсъл“ се надявали да подпише договор за десет милиона за два филма, на които да стане също и сценарист, и режисьор.

Очевидно през новото хилядолетие въображението на масите, които се впечатляваха от живеещите в изисканата западна част на Лос Анджелис, не позволяваше на неуспелите да умират млади. Смъртта идваше рано само при знаменитостите, богаташите, кумирите. Би могло да се нарече синдромът на принцеса Даяна.

Дали този, който беше убил Рей Ролф, досадника, бе също актьор на път да стане суперзвезда, никой не знаеше със сигурност. Името на убиеца остана неизвестно, непреиначено.

Нямаше съмнение, че самият убиец беше застрелян. Трупът му лежеше на тревата пред блока на Ролф.