Лицето

Това прозрение на Хенри относно конспиративната лакомия на литераторите се бе превърнало в тор, вода и слънце за градината на омразата му. Черните цветя на антипатията му бяха разцъфнали както никога преди.

Ядосан от отказа им да му дадат желаното признание, Хенри се бе заел да спечели завистта им, като напише книга, която да постигне огромен търговски успех. Той смяташе, че знае всичките трикове на създаването на сюжет и на употребата на сладникава сантименталност, с помощта на които разни драскачи като Дикенс например манипулират широките маси. Той щеше да напише завладяваща книга, която да му спечели милиони и да накара псевдолитераторите да изгорят от завист.

Тази търговска епопея бе намерила издател, но не и публика. Печалбите на Хенри бяха нищожни. Вместо да го обсипе с пари, духът на Мамон го бе залял с оборски тор, както един от големите критици нарече романа му.

С времето омразата на Хенри се беше задълбочила и се беше превърнала в тумор, съдържащ чиста смъртоносна отрова. Този тумор се разрасна и се превърна в злокачествено раково образувание, пълно с ненавист.

На петдесет и три годишна възраст по време на унищожителна реч, пълна с пламенни нападки и обиди, пред безучастна тълпа от университетски преподаватели на годишния конгрес на Асоциацията по съвременно езикознание Хенри Джеймс Лапута бе получил тежък сърдечен удар. Той бе умрял моментално и се бе строполил с толкова артистично, че част от публиката бе помислила този акт за смел начин да се подчертае смисъла на думите му и бе изръкопляскала, преди да разбере, че става дума за истинска смърт, а не за преиграване.

Корки бе извлякъл много поуки от родителите си. Бе разбрал, че завистта сама по себе си не може да играе ролята на философия, че охолният живот и жизнерадостният оптимизъм не могат да просъществуват при наличието на всепоглъщаща, всеобхватна, неутолима омраза.

Бе разбрал също, че не може да се уповава на законите, идеализма и изкуството.

Майка му бе проявявала доверие към икономическите закони и идеалите на марксизма. Бе завършила живота си като озлобена старица без надежди и цели, която едва ли не бе изпитала облекчение, когато собственият й син я бе пребил до смърт с ръжена.

Бащата на Корки бе вярвал, че може да използва изкуството като чук, с който да накара света да му падне на колене. Светът продължаваше да си върви по своя път, а баща му се бе превърнал в пепел, разпръсната в морето, и сякаш никога не бе съществувал.

Хаос.

Хаосът беше единствената сила във Вселената, на която можеше да се разчита, и Корки й служеше с убеждението, че и тя на свой ред ще му служи винаги.

Той караше в нощта през бляскавия град и неотслабващия дъжд към Западен Холивуд, където предалият го Ролф Рейнърд трябваше да умре.

Районът около дома на Рейнърд беше блокиран от полицията. Полицаи с черни мушами за дъжд с флуоресцентни жълти ленти пренасочваха движението с фенерчета.

Пулсиращата светлина от сигналните лампи на линейката оцветяваха дъждовните капки и се отразяваха в локвите на асфалта.

Корки отмина огражденията и паркира на две преки по-надалече.

Суетнята на властите на улицата на Ролф Рейнърд може и да нямаше връзка с актьора, но интуицията на Корки подсказваше, че не е така.

Не беше разтревожен. В каквато и каша да беше се забъркал Ролф Рейнърд, Корки щеше да намери начин да използва ситуацията за собствените си цели. Суматохата и безредиците бяха негови приятели и той знаеше със сигурност, че в църквата на хаоса той е любимо дете.

Глава 29

Заслушан в тихия глас на непознатия по телефона, Фрик имаше чувството, че е омагьосан от тухления под под краката му, тухлените стени наоколо и ниския тухлен таван над главата му и че той самият се бе превърнал в тухла.

— Тайното помещение зад дрешника ти не е чак толкова сигурно, колкото си го мислиш, Елфрик. Не можеш да се опазиш там, когато Робин Гудфелоу2 дойде на посещение.

— Кой ще дойде?

— Онзи, когото преди нарекох Звяра в жълто. Той се прави на безобиден веселяк с името си, но съвсем не е такъв. Той е Молох, между чиито зъби още стърчат парченца от натрошени бебешки кости.

— Ще му трябва много здрав конец да ги изчисти — пошегува се Фрик, макар че гласът му трепереше и издаваше, че не му е до смях. Той побърза да продължи, с надеждата, че непознатият не е забелязал страха му. — Робин Гудфелоу, Молох, бебешки кости — нищо не разбирам.

— Имате чудесна библиотека в къщата, нали, Елфрик?

— Да.

— Значи трябва да имате и хубав речник.

— Имаме цяла полица с речници — отвърна Фрик — само за да докажем колко сме учени.

— Тогава провери значението на всичко. Опознай врага си, приготви се за това, което те чака, Елфрик.

— Защо не ми кажеш какво ме чака? С прости, лесни за разбиране думи.

— Това не ми е по силите. Нямам разрешение да взема пряко участие.

— Значи не си Джеймс Бонд.

— Упълномощен съм да работя само по заобиколен начин. Да подтиквам, да вдъхновявам, да ужасявам, да уговарям, да съветвам. Аз влияя върху събитията с всички средства, които са лукави, неуловими и блазнещи.

— Да не би да си адвокат?