Лицето

Господин Сатър, готвачът психопат от рода на Франкенщайн, щеше да го подложи на жесток присмех, подло сравнявайки кльощавата фигура на Фрик с напомпаните мускули на баща му.

И все пак в единственото заето от шейсетте кресла, под богато украсения таван в стил ар деко, издигащ се на десет метра над главата му, Фрик понякога седеше на тъмно и гледаше филми с Татко призрак на огромния екран. Потопен в долби съраунд звук.

Той гледаше някои от филмите по няколко пъти заради съдържанието им. Други — заради потресаващите специални ефекти.

И винаги обръщаше особено внимание на актьорската игра на баща си — на качествата, чара, израженията на лицето и жестовете, заради които милиони по цял свят обожаваха Чанинг Манхайм.

В по-хубавите филми тези моменти изобилстваха. Ала дори и в най-калпавия имаше сцени, в които човек не можеше да не хареса актьора, да му се възхити, да пожелае да се сближи с него.

Когато цитираха най-ярките моменти в най-хубавите му филми, критиците говореха за магията на бащата на Фрик. „Магия“ звучеше глупаво, като момичешка сладникава лигавщина, човек го хващаше срам от тази дума, но тя беше точно казана.

Понякога, когато човек го гледаше на големия екран, той изглеждаше по-колоритен, по-истински от всекиго, когото някога е познавал. Или ще познава.

Тази му способност да изглежда суперреален не можеше да се обясни с гигантския размер на образа му или с гения на кинооператора. Или с таланта на режисьора (повечето режисьори не бяха по-талантливи от варен картоф), нито с многопластовата детайлност, постигната с помощта на дигиталната технология. Повечето актьори, включително и звездите сред тях, не проявяваха магическите способности на Манхайм дори когато работеха с най-добрите режисьори и техници.

Човек го гледа на екрана и му се струва, че този мъж е бил навсякъде, видял е всичко, знае всичко. Изглеждаше по-мъдър, по-грижовен, с по-добро чувство за хумор и по-смел от когото и да било в целия свят, сякаш живееше в шестизмерно пространство, докато всички останали живееха в триизмерно.

Фрик бе изучавал някои сцени десетки, а може би и стотици пъти, докато бе започнал да ги чувства толкова реални, колкото моментите, които действително бе преживял с баща си.

От време на време, когато си бе лягал уморен като куче, но бе успявал само да се унесе в неспокойна дрямка или когато посред нощ се намираше на ръба между съня и будното състояние, все още в лапите на поредния кошмар, тези специални филмови сцени наистина изглеждаха реални на Фрик. Те се разиграваха в паметта му не като кадри, видени от стола в кинотеатъра, а като нещо, което се бе случило на двамата с баща му в живота.

Тези сънища в полубудно състояние бяха сред най-щастливите моменти в живота на Фрик.

Естествено, ако кажеше на някого, че това са едни от най-щастливите моменти от живота му, Клубът на жалките нищожества щеше да му издигне паметник с деветметрова скулптура, подчертавайки чорлавата му коса и тънкия му врат, и щеше да я освети с прожектор върху хълма, на който стоеше надписът ХОЛИВУД.

Затова в тази понеделнишка вечер, макар че би предпочел да се храни в прожекционната зала, докато гледа как баща му пребива разни злодеи и спасява всички деца в едно сиропиталище, той вечеряше във винарската изба, защото покрай трескавата подготовка за Коледа другаде човек не можеше да намери спокойно място в Палацо Роспо.

Госпожа Санчес и госпожа Норберт, прислужничките, които живееха в имението, бяха заминали в преждевременен отпуск за празниците преди десет дни. Те нямаше да се върнат до четвъртък сутринта, на 24 декември.

Госпожа и господин Макбий щяха да отсъстват във вторник и сряда, за да отпразнуват преждевременно Коледа със сина си и семейството му в Санта Барбара. Те също щяха да се върнат в Палацо Роспо на 24 декември, за да се погрижат най-голямата кинозвезда в света да получи помпозното посрещане, което му се полага, когато се върнеше от Флорида по-късно същия следобед.

В резултат на това сега, в понеделник вечер, останалите четири прислужнички и домашните помощници работеха извънредно под твърдото ръководство на двамата Макбий, редом с няколко специално наети фирми, включващи екип от шестима чистачи на под, специализирани в грижите за мрамор и варовик, екип от осмина празнични декоратори, както и експерт по фън-шуй, който да внимава подредбата на разните елхи и други празнични украси да не обърка енергийните потоци в голямата къща.

Лудница.

Фрик намери убежище далеч от бръмченето на подочистачките и веселата глъч на побърканите по Коледа празнични декоратори в дълбокото подземие на винарската изба. Между тези тухлени стени под ниския тухлен таван единствените звуци, които се чуваха, бяха преглъщането му и тракането на вилицата по чинията.

И изведнъж: тинга-линга-лиии.

Приглушен, но достатъчно силен, звънът идеше от една бъчва.

Тъй като температурата в залата за дегустация беше прекалено висока за съхраняването на вино, бъчвите и бутилките от тази страна на избата бяха чисто декоративни.

Тинга-линга-лиии.