Лицето

Приведен още по-близо към събеседника си, настръхнал като сухите трески във връзка подпалки, Роман настояваше разговорът да е на четири очи, сякаш вярваше, че свирепият му поглед ще постигне онова, което думите му не бяха успели да предадат.

Корки продължи с радостен тон:

— Бедният човек сигурно е бил в кома, когато са го докарали тук, после се е свестил, но няма никакви сили.

Бронята от недоверие на Роман Кастевет се пропука леко. Той отмести погледа си и огледа койките.

— Кой е той?

— Ей онзи там — отвърна бодро Корки, сочейки към дъното на стаята, където осветлението едва достигаше и мъртъвците лежаха увити не само в белите памучни чаршафи, но и в мрак. — Май аз ще спася работата на всички ви, като ви съобщавам за това, така че би трябвало да ми изпълниш поръчката безплатно за благодарност.

— Къде е той? — попита Роман на път към дъното на помещението.

Корки, който следваше патолога по петите, отвърна:

— Наляво, вторият от края.

Роман се наведе, за да вдигне открие лицето на трупа, а Корки вдигна дясната си ръка, чиято длан бе скрита до този момент в ръкава на жълтата му мушама заедно със стиснатия в нея шиш за разбиване на лед. Прицелвайки се добре, той замахна със страшна сила и увереност и заби оръжието в гърба на патолога.

Когато се вкара прецизно, един шиш за разбиване на лед може да пробие предсърдието и сърдечните камери и да причини такъв конвулсивен шок на сърдечния мускул, че да накара сърцето да спре мигновено и завинаги.

Дрехите на Роман Кастевет изшумоляха, краката му се подгънаха и той се свлече без вик на пода.

Нямаше нужда Корки да му проверява пулса. Зиналата уста, от която не излизаше дъх, и изцъклените очи като стъклените орбити на препарирано животно потвърждаваха прецизността на попадението му.

Тренировката бе дала резултат. Корки се бе упражнявал вкъщи със същия шиш за разбиване на лед върху манекен за даване на първа помощ, който бе откраднал от Медицинския факултет на университета.

Ако се бе наложило да забива шиша два, три, четири пъти или ако сърцето на Роман бе продължило да помпа кръв дори за кратко време, щеше да се получи голямо омазване. Затова се бе облякъл с мушамата, защото по нея нямаше да останат издайнически петна.

За всеки случай, колкото и да бе невероятно, ако някое от добре охладените съкровища в криптата се изпуснеше, ма покрития с плочки под имаше голям отходен канал. Близо до вратата бе навит пластмасов маркуч, който бе свързан с кран на стената.

Корки знаеше за тези съоръжения за почистване от статиите, които бе прочел преди две години, когато скандалът с плъховете бе публикуван на първа страница. За щастие маркучът не му потрябва.

Той вдигна Роман и го сложи в едно от празните отделения в задната част на помещението, където тъмнината помагаше за изпълнението на плана му.

От един дълбок вътрешен джоб на мушамата той извади чаршафа, който бе купил от универсалния магазин в търговския център. Опъна го върху Роман, като внимаваше да го покрие отвсякъде. Трябваше да прикрие не само самоличността на трупа, но също и факта, че за разлика от останалите тук, той беше напълно облечен.

Понеже смъртта бе настъпила мигновено и раната бе микроскопична, чаршафът не се изцапа с кръв, която би издала скорошната поява на трупа.

След ден или два, или три Роман вероятно щеше да бъде открит от някой служител на моргата, извършващ инвентаризация или изваждащ труп за закъсняла аутопсия. Още една статия за съдебната медицина на първа страница.

Корки съжаляваше, че се бе наложило да убие човек като Роман Кастевет. Патологът бе добър сатанист и всеотдаен анархист и бе служил добре на делото за дестабилизация на социалния ред и ускоряването на разрухата му.

Не след дълго обаче страховити събития в дома на Чанинг Манхайм щяха да завладеят заглавията на медиите по цял свят. Властите щяха да положат невероятни усилия да открият човека, който бе изпратил необичайните подаръци в черните кутии.

Логиката щеше да ги заведе в частните домове за покойници и обществените морги в търсене на източника на десетте препуциума. Ако Роман се окажеше сред заподозрените по време на това разследване, той щеше да се опита да спаси кожата си, като издаде Корки.

Анархистите не изпитваха чувство за вярност един към друг, както би трябвало и да бъде сред поддръжниците на безредието.

Корки имаше и други работи за довършване, преди да започнат коледните празници.

Като се има предвид, че ръцете му бяха защитени с латексови ръкавици, скрити от жертвата му под широките ръкави на мушамата му, той би могъл да остави шиша за разбиване на лед в криптата, без да се притеснява, че полицията ще открие инкриминиращи отпечатъци от пръсти. Той обаче го върна в калъфа му и после в един от джобовете си не само защото би могъл да му послужи отново, но и защото бе придобил сантиментално значение.

Когато напускаше моргата, той се сбогува приятелски с нощната охрана. Те вършеха неблагодарна работа — пазеха мъртвите от живите. Той дори поспря при тях, за да им разкаже един мръсен виц за адвоката и пилето.