Лицето

По улицата имаше по-малко коли, отколкото би могло да се очаква по това време на деня. Те се движеха по-бързо, отколкото би трябвало при такива условия.

Итън стигна до червената зона близо до пресечката, спря се под последния навес и си помисли, че може да остане там, на безопасно разстояние от улицата, докато зората си вземе обратно града от нощта.

Автомобилният поток за момент беше спрял.

С треперещата си дясна ръка той измъкна ключовете от джоба на якето си и натисна копчето за отваряне върху дистанционното управление. Колата му изчурулика, но той не се приближи към нея.

Вместо това насочи вниманието си към пресечката и видя фаровете на крайслер круизъра, който връхлиташе с прекалено голяма скорост оттам.

Круизърът занесе на кръстовището, колелата му блокираха, завъртя се около оста си и мина на сантиметри от джипа на Итън.

Ако Итън беше застанал там, той щеше да бъде изстрелян като хокейна шайба.

Появи се и тежкият камион, чу се пронизителното изсвирване на спирачките.

Гумите издадоха остър пронизителен лай по мокрия асфалт, круизърът се завъртя и се върна в правилното платно.

Пробивайки завесата на дъжда, през която круизърът се бе стрелнал, камионът се разтресе и спря.

Щом овладя колата, шофьорът на круизъра веднага подкара малко по-бавно, но все още с безразсъдно висока скорост.

Ядосаният шофьор на камиона изсвири с клаксона си. После продължи по пътя, който беше следвал преди разминалото се на косъм произшествие, към целта, която съдбата му бе отредила.

След отпътуването на камиона движението по улицата се възстанови.

Светофарът на кръстовището се смени. И в двете посоки на една от улиците колите спряха, а на другата тръгнаха.

Сладкият аромат на прясно изпечен хляб заливаше нощта.

Светлината от лампите пръскаше златни монети по паважа.

Поривите и шумоленето на дъжда.

Светофарът навярно се смени два или дори три пъти, преди Итън да усети болката в лявата си ръка. Спазмите бяха започнали да се предават по мускулите нагоре.

Между пръстите на яростно стиснатия му юмрук беше омотана връвчицата на три малки сребърни звънчета, отрязани от коледната гирлянда в линейката, които му даде един състрадателен парамедик.

Глава 26

Сякаш бяха дегенерати от елита на древния Рим, излегнали се насред жестока пиячка с неприлично раздърпани тоги, безименните мъртъвци показваха тук-там гладко като кадифе рамо или бледата извивка на гърда, или бедро с изпъкнали сини вени, или ръка с пръсти, свити в нещо като нецензурен жест, или нежно стъпало и тънък глезен, или полупрофил, в който едно отворено око се взираше със замъглена похот.

По-несуеверните свидетели на това гротескно изложение можеха да си помислят, че когато живите не ги наблюдават, тези неизвестни бездомници и избягали от къщи тийнейджъри си ходят на гости по леглата. В най-самотните часове след полунощ не бе ли вероятно неспокойните мъртъвци да се чифтосват в студена и ужасяваща пародия на страстта?

Ако Корки Лапута бе привърженик на някакъв морален кодекс или поне на убеждението, че добрият вкус изисква спазването на известни общоприети правила за социално поведение, той би могъл да запълни двете минути чакане с оправянето на небрежно метнатите чаршафи, за да въдвори благоприличието дори сред мъртвите.

Той обаче се наслаждаваше на гледката, защото тук се намираше върховният плод на анархията. Освен това той не можеше да дочака пристигането на невъзмутимо спокойния Роман Кастевет, който този път щеше да бъде безкрайно обезпокоен.

Почти на секундата след две минути бравата изщрака, изскърца и се завъртя. Вратата се открехна.

Сякаш очакваше Корки да е довел снимачен екип и глутница ровещи се в калта репортери, Роман надникна през процепа с широко отворено око като на подплашен бухал.

— Влез, влез — подкани го Корки. — Тук си сред приятели, макар че възнамеряваш да подложиш на дисекция някои от тях.

Роман отвори вратата само толкова, колкото да се промъкне слабата му фигура, влезе в склада за трупове и спря, за да се огледа тревожно по коридора, преди да се затвори с Корки и двайсетте палави членове на римската оргия.

— Какво е това, дето си го облякъл? — попита нервният патолог.

Корки се завъртя и полата на жълтата му мушама се разпери.

— Модерно облекло за дъжд. Харесва ли ти шапката ми?

— Как успя да се промъкнеш покрай охраната с този шантав вид? Как изобщо успя да се промъкнеш?

— Не беше необходимо да се промъквам. Показах им документ.

— Какъв документ? Ти преподаваш съвременна литература, която си е въздух под налягане, на разни надути курви и безмозъчни високомерни вундеркинди.

Подобно на мнозинството от хората на науката, Роман Кастевет се отнасяше с презрение към факултетите по хуманитарни дисциплини в съвременните университети и към онези студенти, които търсеха, първо, истината в литературата и второ, отлагането на започването на работа.

Корки, който не само че не се обиждаше, ами одобряваше злобните антисоциални нападки на Роман, обясни: