— Симпатягите от вашата охрана си мислят, че съм патолог, дошъл на посещение от Индианаполис, за да обсъдя с теб някои много загадъчни ентомологични подробности, свързани с жертвите на сериен убиец, вилнеещ из централната част на западните щати.
— Бре! От къде на къде ще мислят така?
— Имам източник за чудесни фалшиви документи.
— Ти! — удиви се Роман.
— Много често е желателно да нося първокласни фалшиви документи.
— Ти заблуден ли си, или си просто глупак?
— Както съм обяснявал вече, аз не съм просто някакъв слабак професор, който се въодушевява от общуването с анархисти.
— О, да! — възкликна иронично Роман.
— Аз се боря за победата на анархията при всяка възможност в моето ежедневие, често рискувайки да бъда арестуван и хвърлен в затвора.
— Ти си един истински Че Гевара.
— Много от операциите ми са хитри, шокиращи и необичайни. Нали не си си помислил, че искам десетте препуциума за някаква перверзна лична употреба?
— Точно това си помислих. Когато се запознахме на онази скучна университетска сбирка, ти ми се видя като великия фукльо — вожд на откачалките, един морален и интелектуален мутант в огромен мащаб.
— В устата на сатанист — усмихна се Корки — това звучи почти като комплимент.
— Не съм го казал с такива намерения — отвърна Роман нетърпеливо и сърдито.
Дори и след като бе положил старателни грижи за вида, облеклото и дъха си, преди да се яви пред хора, Кастевет си оставаше непривлекателен. Гневът го правеше по-грозен и от обикновено.
Тънък като дъска, с кокалест ханш и лакти и островърхи рамене, с адамова ябълка, която стърчеше повече и от носа му, най-острия нос, видян някога от Корки върху представител на човешкия род, с хлътнали бузи и ръбеста брадичка, наподобяваща ябълката на бедрена кост, Роман приличаше на болен от анорексия.
Всеки път, когато срещнеше пронизителните като на птица и хипнотизиращи като на влечуго очи на Кастевет обаче и когато хванеше патолога да облизва чувствено устните си, които бяха единствената месеста част върху лицето и тялото му, прилично на плашило, без да има видима причина, Корки изпитваше съмнение, че ненаситна еротична нужда върти колелата на обмяната на веществата му с такава сила, че едва ли не изкарва пушек от разните му отвърстия. Ако имаше къде да заложи на предполагаемата сума от калориите, които Роман изгаряше ежедневно само в бясно мастурбиране, Корки би спечелил поне три хиляди и без съмнение би си осигурил добра печалбата.
— Мисли си каквото щеш за мен — рече Корки, — но аз искам да поръчам още десет препуциума.
— Отвори си ушите и слушай. Повече няма да търгувам с теб. Идването ти тук е проява на безразсъдство.
Отчасти за пари, но също и от чувството за религиозен дълг и като израз на дълбоката си вяра във владетеля на ада Роман Кастевет доставяше на други сатанисти избрани части от човешки тела, вътрешни органи, кръв, злокачествени тумори и понякога дори цели мозъци (само от трупове). Другите му клиенти, освен Корки, имаха теологични и практически интереси към тайнствени ритуали, с които търсеха услуги от Негово Сатанинско Величество или се опитваха да докарат демони от пламъците на преизподнята. В края на краищата твърде често най-важните съставки във формулите за черна магия не можеха да се купят в близкия супермаркет.
— Много преувеличаваш — рече Корки.
— Не преувеличавам. Ти си неразумен, направо дързък.
— Дързък? — прихна Корки. — Откога стана толкова превзет, ти, който вярваш, че грабежите, изтезанията, изнасилванията и убийствата ще бъдат възнаградени на оня свят.
— По-тихо — изкомандва Роман с яден шепот, въпреки че Корки бе продължил да говори с приятелски разговорен тон. — Ако някой те види тук с мен, може да си загубя работата.
— Няма такава опасност. Аз съм патолог, дошъл на посещение от Индианаполис, за да обсъдим недостига ви на кадри и недопустимото натрупване на неидентифицирани трупове.
— Ще ме съсипеш — изстена Роман.
— Дошъл съм просто да поръчам още десет препуциума — излъга Корки. — Няма да те карам да ги събереш, докато чакам. Дойдох да направя поръчката лично, защото смятах, че ще те разсмея.
Макар че Роман Кастевет изглеждаше прекалено кльощав, прекалено изпит, за да може да произведе сълзи, трескавите му черни очи плувнаха от безсилие.
— Както и да е — продължи Корки, — има много по-опасна причина да си загубиш работата от това да те хванат тук с мен, стига някой да разбере, че сте направили грешката да вкарате жив човек при труповете тук.
— Да не си се надрусал и да ти се привиждат разни неща?
— Вече ти казах по телефона преди няколко минути. Един от тези нещастници е жив.
— Защо се опитваш да ме разиграваш? — не повярва Роман.
— Не те разигравам. Истина е. Чух го да шепне
— Кого чу?
— Проследих звука и вдигнах чаршафа от лицето на говорещия. Парализиран е. Лицевите му мускули са разкривени от инсулт.