Лицето

Това вещество, освен ако не се вземеше едновременно с антидепресант, като прозак например, причиняваше такива ужасни халюцинации, че човек можеше да обезумее. Скоро на децата щеше да започне да им се струва, че от земята са се раззинали зъбати чудовища със змийски езици, които искат да ги налапат, че от гърдите им изскачат извънземни паразити и че всички, които познават и обичат, искат да ги разкъсат на парчета. Дори след като се оправеха, виденията щяха да ги тормозят в продължение на месеци, а може и на години.

След като пося тези семена на хаоса, той се върна при колата си ободрен от хладната нощ и пречистващия дъжд.

Ако се беше родил по-рано, Корки Лапута би тръгнал по стъпките на Джони Апълсийд4 и би изтребил до едно дърветата, които природата бе посадила на този континент.

Глава 31

Ако Фрик бе имал макар и най-малкото подозрение, че винарската изба е обитавана от дух или че някакво свръхестествено същество броди из нея, той щеше да вечеря в спалнята си.

Той тръгна, без да проявява излишна предпазливост.

Фрик отвори тежката стъклена врата в прозрачната стена, като звукът наподоби отлепването на гумено уплътнение или отварянето на вакуумирана консервена капачка.

Той премина от залата за дегустация на вина в самата изба. Тук се поддържаше постоянна температура от 12,7 градуса.

За четиринайсет хиляди бутилки бяха нужни много рафтове, цяла мрежа от рафтове. Те не бяха просто наредени по права линия като в супермаркет, а изпълваха стените на един уютен тухлен лабиринт от сводести коридори, които се пресичаха в кръгли пещери, опасани също с рафтове.

Четири пъти в годината всяко шише в колекцията беше внимателно завъртано на четвърт оборот (деветдесет градуса) в нишата си. По този начин никоя част по края на тапата не се оставяше да изсъхне и утайката се отлагаше както трябва по вдлъбнатината на дъното.

Двамата работници, господин Уърди и господин Фан, не можеха да посветят повече от четири часа на ден на завъртането на бутилките поради монотонността на тази дейност, точността, с която трябваше да се изпълнява, и мъчителния ефект върху мускулите на врата и раменете. Всеки от двамата мъже успяваше да завърти правилно между хиляда и двеста и хиляда и триста бутилки за това време.

През хладния сух въздух, който се вкарваше с помпи непрекъснато през отвори в тавана, Фрик мина през тесен склад за пино ноар, после по два по-широки тунела, пресичащи се под прав ъгъл, съхраняващи каберне, обиколи една пещера с лафит ротшилд от различни реколти, продължи по тунел, пълен с мерло, в търсене на място, където би могъл да се скрие, без да го е страх, че ще го намерят.

Когато пристигна в галерия с овална форма, заредена с френско бургундско вино, на Фрик му се стори, че чува нечии стъпки из лабиринта. Той замръзна на място и се ослуша.

Нищо. Само шепнещият глас на охлаждащия виното въздушен поток, плъзгащ се лениво от един коридор в друг.

Мъждукащите псевдопламъчета на имитациите на газови лампи, които бяха закачени по стените и висяха от таваните, където височината позволяваше, караха светлината да се гони със загадъчните сенки по рафтовете и по тухлените стени. Това невинно само по себе си, но всяващо страх движение принуждаваше съзнанието на детето да чува стъпки там, където вероятно ги нямаше.

Вероятно.

Фрик тръгна по-неуверено отпреди, като поглеждаше през рамо от време на време, докато следваше посоката на течението.

Други винарски изби може да представляваха плесенясали дупки, в които времето сменяше кожа след кожа от прах, оставяйки свидетелства от безкрайния си ход. Дори често се смята, че слоят прах по бутилката създава нужната приятна атмосфера.

Бащата на Фрик обаче изпитваше едва ли не маниакално отвращение към праха и затова тук не се допускаше да се появи дори прашинка. Като полагаха особено старание да не бутат бутилките, чистачите минаваха с прахосмукачка по рафтовете веднъж в месеца, а също и по тавана, стените и пода.

Тук-там по ъглите на коридорите и в тъмните чупки на сводестите тавани се съзираха нежни паяжини. Някои от тях имаха прост строеж, други представляваха сложни плетеници.

В тях обаче не се забелязваха осемкраките им стопани архитекти. Към паяците се проявяваше абсолютна нетърпимост.

Когато чистеха с прахосмукачка, работниците внимаваха да не повредят тези деликатни плетеници, които не бяха сътворени от паяци, а от специалист по декора от любимото филмово студио на Татко призрак. И все пак паяжините се зацапваха. Два пъти в годината господин Кнут, специалистът по декора, ги сваляше от стените, измиваше ги и после ги поставяше наново.

Но виното беше истинско.

Докато се луташе из лабиринта, Фрик изчисляваше колко дълго баща му трябва да прекара в мъртвешки запой с вино, за да изпразни тази изба.

Трябваше да направи някои изчисления, като например, че Татко призрак ще спи осем часа в денонощието. Като постоянно натряскан, той можеше да спи и по-дълго, но за да не се усложнява сметката, трябваше да се приеме някакво постоянно число. Осем.