Лицето

Един голям, странен спираловиден силует се плъзгаше покрай рафтовете и тавана, осветен от оскъдните пламъчета, които му придаваха още по-зловещ вид. Приближаваше се към пещерата.

За разлика от баща си, когато се намереше натясно на големия екран, Фрик се скова от страх и не бе в състояние нито да нападне, нито да побегне.

Призрачно безформена, меняща се, въртяща се полека, сянката се приближаваше все повече и повече, докато страшният й източник се появи в началото на коридора — един дух, призрак, привидение, несиметричен и мъгляв, полупрозрачен и излъчващ слаба светлина, спускащ се бавно към него, движен от свръхестествени сили.

Фрик отстъпи панически назад, препъна се, падна и се удари така силно, че си спомни, че задникът му е също толкова кльощав както бицепсите му.

От коридора привидението влезе в пещерата, плъзгащо се като морска котка в океанските дълбини. Меката светлина си играеше с пулсиращата сянка върху него, придавайки му още по-тайнствен вид на забулено или брадато зло.

Фрик скри лицето си в ръце и надникна между пръстите си, когато духът стигна над него. За момент безтегловното и бавно въртящо се привидение му напомни на Млечния път с нежните му като паяжина спираловидни ръкави — и тогава той осъзна какво бе то.

Една от фалшивите паяжини, измайсторени от господин Кнут, се бе откачила и се рееше лениво, носена от струята хладен въздух. Тя сякаш плуваше с призрачната грация на медуза по въздушното течение през пещерата към следващия коридор.

Дълбоко засрамен, Фрик се изправи.

След като напусна пещерата, паяжината се закачи на една от лампите на стената, оплете се и увисна, ефирна и пърхаща, сякаш бе част от бельото на Тинкърбел.

Ядосан на себе си, Фрик побягна от избата.

Чак когато стигна до залата за дегустация и затвори тежката стъклена врата зад себе си, той осъзна, че паяжината не би могла да се откачи сама. Въздушното течение не би могло да я откъсне и да я понесе.

Някой трябва да се беше я бутнал и Фрик бе сигурен, че не той беше сторил това.

Той подозираше, че някой, който го преследваше отблизо във винарската изба, я бе откачил внимателно от ъгъла, без да я скъса или да я слепи на топка, и я беше пуснал да се носи по течението, за да му вземе страха.

От друга страна, той си спомняше много добре люспестото зелено чудовище, живеещо в тоалетната, което не се бе оказало достатъчно реално дори да си похапне от рулото стефани.

Той постоя за момент, бърчейки чело над масата в залата за дегустация. Докато бе бродил из лабиринта, някой бе прибрал чиниите му.

Вероятно някоя от прислужничките е почистила. Или може би госпожа Макбий, макар че при нейната заетост тази вечер тя най-вероятно би изпратила мъжа си.

Защо който и да било от тях би го последвал във винарската изба, без да му се обади, и защо би пуснал паяжината, изтъкана от Кнут, да се носи по течението, за него беше невъзможно да си обясни.

Фрик се почувства оплетен в истинска паяжина, която не бе произведение на господин Кнут, една невидима паяжина на загадъчна конспирация.

Глава 32

Веднага след като му се обаждат по телефона, Дъни Уислър изпълнява и подкарва директно към Бевърли Хилс.

Колата повече не му трябва. Въпреки това на него му е приятно да седи зад волана на автомобил с високи технически показатели, а и удоволствието от самото шофиране придобива нова пикантност в светлината на скорошните събития.

Докато пътува, светофарите светват зелено точно когато му трябва, в движението непрекъснато се отваря място за него и той поддържа такава скорост, че черни криле от вода се вдигат от гумите му през по-голямата част от пътя. Той би трябвало да се чувства на върха на щастието, но съзнанието му е обременено с много тревоги.

В хотела, където цената на пристигащите и тръгващите си лимузини се изразява с шестцифрена сума, той оставя колата си на входа, за да бъде паркирана от персонала. Дава двайсет долара бакшиш на служителя, защото няма изгледи да се задържи достатъчно дълго, за да изхарчи всичките си пари за удоволствия.

Пищният разкош на фоайето го обгръща с такава топлина от цветове, форми и материи, че за Дъни е лесно да забрави студената и дъждовна нощ навън.

С разкошни ламперии, скъпо оборудване, романтично осветление, образец на омайващ декор, барът на хотела е огромен и въпреки това претъпкан.

Всяка жена тук, независимо от възрастта си, е красива благодарение на божията милост или на ножа на добър хирург. Половината от мъжете притежават чара и хубостта на кинозвезди, а останалата половина си мислят, че ги имат.

Повечето от тези хора работят в развлекателната индустрия. Не са актьори, а агенти и ръководни кадри в киностудии, рекламни дейци и продуценти.

В друг хотел, на друго място в града би могло да се чуят няколко чужди езика, но тук се говори на английски, и то само на тази ограничена, но цветиста негова версия, известна като диалекта на сделката. Тук се създават връзки, правят се пари, планират се сексуални оргии.

Тези хора, пълни с енергия и оптимизъм, са кокетни, шумни и убедени в безсмъртието си.