Лицето

Подобно на Кари Грант, който се плъзга с такава лекота през забавляващи се тълпи във филмови сцени, сякаш е на кънки, докато останалите са с букаи на краката, Дъни се носи покрай бара през множеството право към една желана от всеки маса за четирима в ъгъла, на която седи самотен мъж.

Името на този мъж е Тифон или поне той твърди така. При запознанство той обяснява, че това е името на чудовище от гръцката митология, звяр, който пътувал с бурите и разнасял терор с дъжда. После се засмива, навярно защото съзнава, че името му е пълна противоположност на външността му, на безупречния му вид на бизнесмен и изисканите му маниери.

Нищо в Тифон няма и най-далечна прилика с чудовища или буреносни облаци. Той е закръглен, белокос, с миловидно лице, което би било подходящо за ролята на калугерка с ангелски вид или на пастор светец. Усмихва се често с готовност и изглежда искрен. Говори тихо, слуша внимателно и има неотразим чар. Може да спечели приятел за минута.

Облечен е в прекрасен тъмносин костюм, бяла копринена риза, връзка в синьо и червено и червена кърпичка, подаваща се от горния джоб на сакото. Гъстата му бяла коса е подстригана от фризьор, който работи за звезди и за кралски семейства. Чистата му кожа, поддържана със скъпи мазила, избелените зъби и маникюрът на ноктите му подсказват, че той се гордее с външността си.

Тифон седи с гръб към стената, в приятно царствена поза, подобно на благоразположен монарх пред събраните царедворци. Макар че присъстващите го познават, никой не го безпокои, сякаш на всички е ясно, че той предпочита да гледа и да бъде гледан, а не да разговаря.

От четирите стола до масата два са обърнати към вътрешността на заведението. Дъни сяда на втория.

Тифон яде стриди и пие превъзходно пино гриджо.

— Вечеряй с мен, момчето ми — поканва го той. — Поръчай каквото ти душа иска.

Сервитьорът се появява мигновено, повикан сякаш с магия. Дъни си поръчва двойна порция стриди и бутилка пино гриджо. Винаги бе имал голям апетит.

— Винаги си имал голям апетит — отбелязва Тифон и се усмихва дяволито.

— На това ще му дойде краят много скоро — отвръща Дъни. — Та докато виждам пир пред себе си, ще лапам.

— Браво, така те искам — заявява Тифон. — Обичам хора като теб, Дъни. Между другото много хубав костюм.

— И твоят шивач си го бива.

— Не е приятно да се говори за бизнес — казва Тифон, — затова нека да свършим първо с това.

Дъни замълчава и се подготвя да посрещне упрек.

Тифон отпива от виното си и въздъхва от удоволствие.

— Както разбирам, ти си наел професионален убиец да ликвидира господин Рейнърд.

— Да. Казва се Хектор Х.

— Професионален убиец — повтаря Тифон с ясно изразено учудване.

— Беше гангстер, когото познавах навремето. Заедно правехме и продавахме ангелски прах.

— Ангелски прах?

— ПЦП, ветеринарна упойка. Правехме коктейли по рецептата на Джим Джоунс — цигари с марихуана, смесена е кокаин и ПЦП.

— Всичките ти сътрудници ли имат такива очарователни биографии?

Дъни свива рамене.

— Той беше такъв.

— Да, беше. И двамата са мъртви сега.

— Ето как аз виждам нещата. Хектор беше убивал преди, и Рейнърд организира убийството на собствената си майка. Не съм покварил невинен човек, нито съм ликвидирал такъв.

— Не е въпросът дали си покварил, или не, Дъни. Това, което ме притеснява, е, че не са ти ясни границите на пълномощията ти.

— Знам, че да наемеш един убиец да очисти друг е малко необичайно…

— Необичайно! — Тифон поклаща глава. — Не, момче, това е неприемливо.

Стридите и виното на Дъни пристигат. Сервитьорът отваря бутилката пино гриджо, отлива малко за одобрение, Дъни отпива и кима с глава.

Като разчиташе разговорите на веселящите се знаменитости в бара да заглушат поверителния им диалог, Тифон се връща отново на темата.

— Дъни, трябва да действаш благоразумно. Вярно е, че си бил мошеник през по-голямата част от живота си, но през последните години се отказа от това, нали?

— Опитах се. И до голяма степен успях. Виж какво, господин Тифон, не съм убил Рейнърд собственоръчно. Работих задкулисно, както се уговорихме.

— Наемането на професионален убиец не е задкулисно.

Дъни преглъща една стрида.

— Тогава не съм те разбрал правилно.

— Съмнявам се — възразява Тифон. — Смятам, че съзнателно си превишил пълномощията си, за да видиш дали номерът ще мине.

Преструвайки се, че е погълнат от стридите, Дъни не смее да зададе очевидния въпрос.

Най-влиятелният шеф на студио във филмовата индустрия се появява в далечния край на заведението, излъчвайки уравновесеността и самоувереността на Цезар. Заобиколен е от свита от млади мъже и жени, които са лъскави и самонадеяни, но при по-внимателно вглеждане изглеждат твърде напрегнати и нервни.

Този холивудски крал веднага забелязва Тифон и му махва с ръка с отмерен, но забележим ентусиазъм.

Тифон отговаря на поздрава значително по-въздържано, с което веднага го идентифицира като по-високопоставения и предизвиква контролирано, но видимо сконфузване от страна на Цезар.

Тифон задава въпроса, отбягван от Дъни:

— При наемането на Хектор Х превиши ли пълномощията си?

И после сам му отговаря: