Зяпачите си предаваха два бинокъла от ръка на ръка. Корки взе единия, за да разгледа убиеца на Ролф.
Поради тъмнината и дъжда дори при увеличението той не можа да забележи никакви отличителни белези на мъртвеца, проснат на тревата.
Криминалистите, въоръжени с професионални прибори и фотоапарати, бяха наклякали около трупа. В черните си шлифери, набрани като свити криле, те напомняха с позата и напрегнатостта си на гарги, кълвящи мърша.
Във всяка версия на клюкарите, която се радваше на някакво доверие, убиецът бе убит от полицай, който случайно минавал по улицата точно в този момент или пък живеел в сградата на Ролф, или бе дошъл на гости на приятелката си или на майка си.
Каквото и да бе станало тук тази вечер, Корки беше почти сигурен, че няма да обърка плановете му или да накара полицията да насочи вниманието си към него. Познанството му с Рейнърд беше останало в тайна.
Той вярваше, че и Рейнърд също е бил толкова дискретен. Те бяха извършвали престъпления заедно и бяха планирали и други. Никой от двамата нищо нямаше да спечели, но щеше много да загуби, ако разкриеше връзката им пред други.
Макар да беше твърде глупав, Ролф не беше безразсъден. За да направи впечатление на жена или на безмозъчните си приятели, той би могъл да изпита желание да се похвали, че е организирал убийството на майка си или че е замесен в заговора срещу най-голямата кинозвезда в света, но само толкова — никога не би отишъл по-далече. Просто щеше да се ограничи с някоя цветиста лъжа.
Макар че днес Итън Труман бе дошъл инкогнито на посещение, вероятността смъртта на Рейнърд да има каквато и да било връзка с Чанинг Манхайм и шестте подаръка в черни кутии беше почти изключена.
Като апостол на анархията Корки разбираше, че хаосът управлява света и че в грубата безредица на ежедневието подобни безсмислени съвпадения на събитията се случват често. Този привиден синхрон подтикваше по-повърхностните от него хора да виждат тенденции, закономерности и смисъл в живота.
Той бе заложил бъдещето си, всъщност цялото си съществуване, на вярата, че животът няма смисъл. Бе инвестирал яко в хаоса дълги години и нямаше да вземе сега изведнъж да се откаже от него.
Рейнърд не само си беше въобразявал, че има потенциала за кинозвезда от световен мащаб, но също и че е лошо момче, а лошите момчета си създават врагове. Така например повече за забавление, отколкото за печалба той бе доставял наркотици, главно кокаин, метамфетамин и екстази, на група подбрани клиенти от развлекателната индустрия.
Най-вероятно по-закоравели типове от хубавеца Рейнърд бяха решили, че той жъне в тяхната нива. Един куршум в главата го бе отказал от по-нататъшна конкуренция.
Корки имаше полза от смъртта на Рейнърд.
Хаосът му бе свършил работата.
Ни повече, ни по-малко.
Време бе да си върви.
Време бе всъщност за вечеря. Освен шоколадовата вафла в колата и едно двойно кафе лате в търговския център, той не бе ял нищо след закуска.
През дните, когато бе зает с усилена разрушителна дейност, за него тя бе заместител на храната и той често пропускаше обяда си. Сега, след дългите часове на плодотворни дела, той бе изгладнял като вълк.
Въпреки това той остана достатъчно дълго, за да извърши още нещо в името на хаоса. Шестте деца бяха изкушение, на което той не можеше да устои.
Те бяха между шест и осемгодишни. Някои бяха по-добре облечени за дъжда и студа от други, но всички преливаха от неизчерпаема енергия, подскачаха, играеха и се гонеха в неприятната нощ, сякаш бяха океански птици, родени под мокрите ветрове и бурните небеса.
Погълнати от суматохата на полицаите и линейките, родителите бяха забравили за потомците си. Децата бяха достатъчно умни, за да осъзнаят, че ако играят на поляната зад гърбовете на родителите си и не повишават глас повече от допустимото, биха могли да продължат нощната си авантюра до безкрайност.
В този параноичен век никой непознат не можеше да си позволи да предложи бонбони на деца. Дори и най-наивните сред тях биха се разкрещели за помощ, ако случаен минувач им предложи близалка.
Корки нямаше близалки, но си носеше плик с дъвчащи карамели.
Той изчака децата да се отдалечат малко, измъкна плика от един дълбок вътрешен джоб на мушамата си и го пусна на тревата, където децата щяха да го намерят, когато игрите им ги върнеха отново насам.
Той не беше добавил отрова в бонбоните, а само вещество, предизвикващо халюцинации. Терорът и безредието можеха да се сеят сред обществото с по-рафинирани средства от крайното насилие.
Количеството от веществото във всеки бонбон беше така прецизно изчислено, че да няма риск от отравяне дори ако някое лакомо дете се натъпче с шест или осем бонбона. След три бонбона кошмарите наяве щяха да започнат.
Корки постоя още известно време сред възрастните, тайно наблюдавайки децата, докато две момичета намериха плика. Понеже бяха момичета, те веднага разделиха съдържанието му с четирите момчета.