Майсторите на желязо

Стив започна да се измъква от скривалището си. Двамата джапи, които водеха издирващата група, бяха все още на петдесетина метра. Достатъчно разстояние да се измъкне. Но тъкмо беше стигнал до средата на купа отломки и чу шум като от няколко коня, минаващи по коридора. Кристо! Той се хвърли в скривалището и загледа със смесица от ужас и изненада как единадесет самураи със знамена излязоха през отвора и спряха. От начина, по който се оглеждаха, беше ясно, че са изненадани не по-малко от него. Измъкнаха мечовете си и забърбориха възбудено. Стив не можеше да разбере нито дума, но беше ясно, че са доволни от това, което са намерили.

Всички жители на котловината изпаднаха в паника. С пронизителни тревожни писъци жените с двамата мъже отпред грабнаха двете най-малки деца и забутаха останалите към пещерите. Всички останали също побягнаха натам, включително останалите мъже — вероятно за да вземат нещо, с което да се защитават.

Двамата, които отиваха към входа, замръзнаха и посегнаха към мечовете си. Нямаше какво друго да направят. Бяха само на няколко метра от първите самураи. Героичен, но безполезен жест. Още преди да извадят мечове от ножниците, главите им паднаха — вратовете им бяха отсечени чак до ключиците.

Първите шестима конници се разделиха на две и префучаха по двете страни на котловината, като сечаха наред; обзетите от паника деца и жени пищяха и бягаха към пещерите. Някои затичаха към центъра и бяха убити от самураите от втората вълна, които стреляха със смъртоносна точност. Двама слязоха от конете и започнаха бързо да доубиват с мечове улучените от стрелите. Няколко жени с алебарди се опитаха да се съпротивляват, но това още повече влоши положението. Само за тридесет секунди никъде не остана никой.

Стив се чувстваше раздвоен. Тази битка не беше негова и той нямаше да получи никаква похвала, ако си напъхаше носа в нея, но не можеше да търпи начина, по който се развличаха тези разбойници. Само преди година той беше пуснал напалм върху нива, която мютски деца се опитваха да защитят, като хвърляха камъни по неговия скайхок. Беше го направил след известно колебание, но въпреки това беше натиснал лоста за освобождаване на контейнерите. Оттогава се бяха случили много неща. Но какво можеше да направи? Не можеше да се справи с всичките единадесет самураи!

Водачът на самураите обърна коня си и извика нещо на един от конниците. Стив отново не разбра думите, но схвана значението, когато конникът пъхна кървавия си меч в ножницата и се насочи към входа. Беше изпратен да съобщи на останалата част от групата за направеното откритие.

Беше сега или никога.

Глава 6

Стив изскочи от скривалището си и приклекна зад купчината камъни на входната площадка. Щеше да пипне пратеника, когато слезеше от коня, за да мине през нея. Трябваше да вземе страна. В дъното на ума му се таеше заядливата мисъл, че е виновен за клането, което бе видял. Самураите вероятно го бяха следвали. Той не само ги беше довел неволно до лагера, но и услужливо беше оставил вратата отворена!

Стиснал здраво тоягата си, той затича надолу под каменния таван в тъмния тесен проход. Когато мина последния завой и стигна до вратата, спря. Вратата беше широко отворена и там стоеше още един, дванадесети самурай с лък — беше оставен на пост!

По дяволите!

За част от секундата самураят беше толкова изненадан, колкото и той, после извика и се приготви да стреля.

От такова разстояние и при такова ограничено място нямаше начин да не улучи. За Стив, изправен пред сигурна смърт, всичко беше като на забавен кадър. Той знаеше, че не може да се обърне и да избяга — конниците зад него всеки момент щяха да изскочат иззад завоя. Той видя с ужасяваща яснота как самураят вдига лъка; видя слабия блясък на широкия, остър като бръснач стоманен връх, почувства как сърцето му прескочи един удар; гърдите му се напрегнаха в очакване ужасната стрела да го прониже. Единственото, което можа да чуе, беше гръмотевично кресчендо на чаткането на конски копита — първият конник изскочи от тунела зад него.

И за тази част от секундата тоягата оживя, затрептя в ръцете му и изпълни крайниците му с пронизваща енергия, която прогони ледената вода от вените му. Мозък, ръка и око реагираха с невъобразима бързина и точност, тялото му се превърна в свръхзаредена бойна машина. Стив беше на по-малко от десет метра от стрелеца, но когато стрелата полетя към гърдите му, той вдигна извитото острие на тоягата напред и се завъртя вляво.

Стоманеният връх на стрелата удари острието и се отплесна нагоре. Стив видя покрай дясното си рамо движеща се светла линия, после чу сподавен вик. Обърна се и видя, че стрелата се е забила в гърлото на конника зад него. Той падна от седлото и изпусна меча, който беше вдигнал, за да съсече Стив.