Майсторите на желязо

Самураят изви към скалата, вдигнал меч, щитът на лявата му ръка бе готов да спре контраудара на Стив. Очевидно той и конят му бяха свикнали да действат като едно цяло. Изправен над самурая, Стив правилно предположи, че той ще се опита да му посече краката. Жестокият удар беше бърз като светкавица, но Стив беше още по-бърз — той скочи над стремителния удар, изви тялото си наляво и се завъртя като пумпал, когато самураят премина покрай него. Тоягата, изнесена под ъгъл надолу, удари шлема на самурая отзад и мина под плетената каишка под брадата. Шлемът — главата все още бе в него — отхвърча във въздуха и направи няколко задни салта, преди да падне на земята. Останалата част на тялото се олюля пиянски върху седлото на препускащия кон. Стив нямаше време да го гледа как пада — вниманието му вече беше съсредоточено върху оцелелия стрелец.

Джапът — даваше си сметка, че е негов ред — се обърна и побягна. Стив се спусна подир него, като скачаше с лекота като планинска коза по камъните. Стрелецът падна върху последния камък, изправи се и побягна към другите самураи, като пищеше с всичка сила.

С няколко бързи скока Стив го настигна. Джапът си даваше сметка, че трябва да се съпротивлява, и след като нададе един последен отчаян вопъл към другаря си, се обърна и зае поза за бой, стиснал с две ръце дръжката на меча. Стив се движеше към него като парен локомотив. Когато джапът замахна с меча си надолу, Стив — който държеше тоягата си на нивото на гърдите му — удари силно с две ръце нагоре да парира удара.

Дебелата дървена тояга удари ръцете на джапа отдолу със силата на железен прът и му счупи двата лакътя. Силата на удара, прибавена към първоначалната инерция на Стив, повдигна джапа и го отхвърли назад.

Докато той падаше, Стив вече се справяше със следващата цел: един самурай, който тъкмо бе посякъл една млада жена, бягаща от горящата пещера, и се готвеше да убие друга, която се беше спънала и паднала с малко дете на ръце. Тя беше на колене и молеше за милост. Малък шанс.

С крайчеца на окото си Стив видя да се задава друга заплаха. Последните трима самураи тичаха към него. Но най-напред най-важното.

Най-близкият самурай също беше видял опасността, но умът му вече беше ангажиран да нанесе удар, с който да посече едновременно и майката, и детето. За миг вдигнатият му меч трепна. Това беше шансът, от който се нуждаеше Стив. Той удари с тоягата си напред и заби цялото острие през откритата подмишница на джапа в гръдния му кош.

„Девет убити, остават още трима.“

Обърна се да посрещне последното трио. Самураите бяха оплескани в кръв от току-що извършените убийства.

„Следващата пролята кръв ще е вашата — помисли Стив. — Хайде, тояжке! Не ме изоставяй!“

Окуражени от смелата му атака и намаляващия брой самураи, жените в лагера започнаха да идват към тях. Някои взеха алебарди от падналите защитници; други вдигаха лъкове и стрели. Вляво две жени довършваха самурая, чиито ръце Стив беше счупил. Останалите застанаха в разкъсан, но решителен полукръг зад тримата бойци, изправени пред Стив. Във въздуха се носеше миризма на победа и жените желаеха да дадат приноса си. Стив им махна да се оттеглят — не искаше да рискува да го уцели някоя случайна стрела.

Докато двамата крайни самураи се изместваха от двете страни на Стив, за да го приклещят, онзи в средата се обърна и тръгна към жените — подскачаше като кривокрак призрак, крещеше гневно и размахваше меча си. За миг това подейства и две-три жени се обърнаха и побягнаха. Останалите трепнаха, направиха няколко крачки назад, но после се окопитиха и останаха на място.

Стив знаеше, че трябва да удари, докато мъжът в средата е с гръб. Двамата отдясно и отляво на него очевидно възнамеряваха да го притиснат от две страни. Атаката на единия щеше да го остави изложен на удара на другия. Стив скочи между тях, като се превъртя във въздуха и стъпи на крака зад двамата, с лице към предишната си позиция. Страхотен скок. От място беше скочил дванадесет стъпки. Ако тялото му не беше получило сила от тоягата, щеше да е щастлив, ако можеше да скочи и половината.

Когато стреснатият джап вдясно от него се обърна и вдигна меча си, Стив вдигна обкования с желязо край на тоягата нагоре и настрана и му нанесе страхотен удар в челюстта. Резултатът бе счупен врат. После със същия замах Стив отби удара на меча на втория джап, завъртя тоягата и го удари между краката изотдолу. Ударът направо го повдигна. Когато самураят падна на земята и се преви от болка, Стив го удари в брадата, след това, почувствал опасност, се завъртя да посрещне атаката на мъжа в средата.

Последният самурай беше вдигнал меча над главата си и острието на Стив се заби дълбоко в корема му. Чак когато падна напред, Стив разбра защо реакциите му бяха толкова бавни. Дъжд от стрели беше превърнал гърба му в игленик.

„Браво, дами…“

Стив се обърна да се увери, че другите двама са извадени от боя — точно навреме, за да види как жената, чийто живот беше спасил, забива меча на първия джап в гърлото на втория.