Майсторите на желязо

И трите бяха още със завързани очи, но когато вратата се затвори, един от тъмничарите извика нещо на японски. Двете жени хвърлиха постелките си и бързо махнаха превръзките от очите си, след това свалиха превръзката и на бялата маска. В килиите беше полутъмно, но сега, когато беше по-близко, Стив можа да види детайли от маската — малка намусена уста, две тънки линии за вежди, повдигнали в израз на непрекъсната изненада, руменина на бузите и дръпнати отвори за очите. И зад тях издайнически син блясък.

Клиъруотър сложи постелката си за спане до преградата и седна с гръб към Стив. После свали качулката си. Дългата й тъмна коса — която, когато я бе видял последния път, стигаше до средата на кръста й — сега беше вдигната и закрепена с гребени в стила на майсторите на желязо.

Дъхът на Стив секна. Гладката маслинена кожа на врата й не беше изрисувана. Какво я беше накарало да свали шарките от тялото си? Лъх от естествената миризма на тялото й достигна до ноздрите му. Спомените, които донесе, изпълниха слабините му с енергия, от която главата му се завъртя.

Клиъруотър свали ръкавиците си и подпря бузата с маската на дясната си ръка.

Движенията на Стив повториха нейните. Той пъхна показалеца на лявата си ръка през пролуката между дъските и прошепна:

— Здравей…

Единственият отговор беше лек натиск върху върха на пръста. Но това беше достатъчно да изпрати в ръката му заряд цял мегаволт. О, Мо-Таун! Речникът на федерацията Амтрак не включваше думата „любов“ и образователната програма не включваше нищо за емоционалните връзки, но това тук беше съвсем истинско. О, да!

— Какво стана с…

Клиъруотър заби нокът в кожата му.

Стив го разтълкува като предупреждение да не й говори пред двете жени. През следващия един час или приблизително толкова му се наложи да се задоволи с поддържане на контакт с върха на пръста. Това не беше беда. Когато тялото е наред, е учудващо колко неприлични представи може да предизвиква един пръст и когато Стив изписваше малки кръгчета върху рамото й, тялото й отговаряше със същите страстни послания през пластовете плат.

Слънцето изчезна от кръгчето небе над лагера, Мо-Таун разпростря тъмното си наметало върху света, светлината започна да намалява. За кратко пролуките между дъските станаха почти така тъмни, както самите дъски. Никой не дойде да ги провери, но често се мяркаше жълтата светлина на фенери — значи все пак ги пазеха.

Стив се опита да овладее разочарованието си. Преди по-малко от двадесет и четири часа си беше легнал изморен, гладен, обезверен, мисията му бе обречена на неуспех. Сега беше само на сантиметри от единия от двамата, които беше дошъл да освободи.

Знаеше защо е хвърлен в дранголника, но защо беше затворена Клиъруотър? И защо сега беше с чиста кожа и облечена като джап? Въпросите следваха един подир друг. И кои бяха тези две жени с нея? И двете бяха облечени с еднакви дрехи от обикновен тъмен плат: с шалвари със стегнати маншети на глезените и ризи с висока яка и ръкави със също такива стегнати маншети. Дългото наметало скриваше дрехите, в които беше облечена Клиъруотър, но самото то беше от блестящия плат, който носеше Яма-Шита — най-висшестоящият майстор на желязо, когото Стив беше видял при пръта за търговия. От наблюденията си досега Стив знаеше, че майсторите на желязо се обличат според ранга си — за разлика от почти универсалния гащеризон във Федерацията. Скучното еднообразие на дрехите на жените показваше, че техният статус е под този на Клиъруотър — тогава защо тя не искаше да говори в тяхно присъствие?

Стив чувстваше, че нещо не е наред. Той беше заловен от дрипава банда майстори на желязо, които бяха преследвани от силите на закона и реда. Може би Клиъруотър беше отвлечена по пътя от една от онези групи, които беше видял да се движат по шосето от изток на запад. Направи това заключение от маската и облеклото, които прикриваха факта, че тя е с тяло на трекер — чуждоземка, чиято социална категория е съвсем малко над тази на мютите.

Защо някой си правеше труда да я скрие? Който и да беше, той сигурно бе важна личност: скъпите й дрехи бяха доказателство за това. А и двете жени — бяха ли те тук да я следят? Фактът, че те, а не тя, бяха свалили кърпата от очите й плюс нежеланието й да говори в тяхно присъствие, подсказваше, че е така. Имаше и нещо друго. И трите бяха докарани в лагера със завързани очи. За това можеше да има само една причина: да не могат да разпознаят похитителите си и да опишат къде са били затворени. Което означаваше, че скоро щяха да ги освободят.

Стив се замисли защо маската на Клиъруотър не беше свалена — и интригата стана още по-заплетена. Превръзката й беше над маската и около качулката и скриваше тъмната й лъскава коса и шията, чиято кожа щеше да разкрие всичко.

За неговия находчив ум това показваше, че някой от свирепата банда би трябвало да знае кого са похитили. А може би никой не знаеше. И в двата случая това означаваше, че не са хванали Клиъруотър за себе си, а за някой друг.