Майсторите на желязо

Стив се разходи бавно по кея. Сега, когато можеше законно да пътува из страната, не беше застрашен да разгневи властите, но не можеше да си позволи да се мотае много дълго. Усети потупване по рамото, обърна се и видя Сайд-Уиндър до себе си.

— Ти си последният човек, когото очаквах да срещна.

— Аз също — отговори Стив. Удариха длани.

Сайд-Уиндър го огледа.

— Искаш ли да ти кажа нещо? Когато напусна кораба в Пи-саба, не давах пукната пара за твоя успех. Всъщност съобщих на Майка, че ще оцелееш най-много една седмица. Но трябва да ти го призная, амиго. За човек, който започва от нула, ти наистина си се захванал здраво за работата.

— Просто се случи да съм на точното място в точното време…

— Може би. — Сайд-Уиндър го погледна хитро. — Имам чувството, че в теб има нещо повече от онова, което виждат очите ми.

— Слушай — каза Стив. — Нямам време да ти разказвам как и защо, но си изгубих радионожа. Имаш ли още връзка с Майк-Х-Рей Уан?

МХ–1 беше кодовото име на Карлстром, оперативния директор на АМЕКСИКО. „Майка“ беше прякор, използван от „мексиканците“.

— Да. Какво искаш да му кажа?

— Кажи му, че още работя по случая. Открих целите си близко до Бозона и сега съм на път за там.

— Херън Пул?

— Правилно. Ще ми направиш голяма услуга, ако ме закараш там.

— Винаги на твоите услуги. Сега имаш ли нужда от някаква помощ?

Стив направи гримаса.

— Може би, но… проблемът е, че не знам точно каква, преди да ида там.

— Да. — Сайд-Уиндър засмука зъбите си. — Трудна работа.

— Има обаче един проблем, в решаването на който можеш да ми помогнеш.

— Дай да го чуя.

Стив се чудеше как би могъл да го каже, без да се компрометира. Реши, че все пак трябва да използва случая.

— Ето как стоят нещата. Трябва да изведа оттам двама души. Херън Пул е мястото, наричано Мара-бара — западно от Ба-сатана. Без да се впускам в подробности, мисля, че мога да се справя сам. Проблемът е как да стигна дотам. Дълго разглеждах картите в пощенската станция. Разстоянията са огромни! — Той разпери ръце. — Просто не знам как ще го направя!

— Къде искаш да отидеш после?

— Във Федерацията, но — тук е проблемът — трябва да мина през Уайоминг.

Сайд-Уиндър подсвирна.

— През Уайоминг?

— Нямам избор. Там е третата ми цел.

— Прав си, наистина имаш проблем. Сигурно още отначало са ти възложили адски трудна задача.

Стив пропусна това покрай ушите си.

— Като правя сметка, това трябва да е… на около петстотин мили от Ба-сатана, по бреговете на езеро Ери?

— Приблизително. А оттук имаш още хиляда и петстотин мили до Уайоминг. Най-малко.

— Аз ги изкарах хиляда и двеста, но… по дяволите, какво значение може да имат триста мили повече или по-малко… — Стив вдигна очи към небето, после погледна към кораба и отново се обърна към Сайд-Уиндър. — Как е стигнало това нещо тук?

— По канал.

— Същият, по който отидохме до Пи-саба?

— Не. Този минава през владенията на Яма-Шита. Служил е за граница между владенията на Яма-Шита и Мацу-Шита преди обединяването на фамилиите. Започва от Бу-фаро на езеро Ери, минава през Ути-ка и излиза при Таро-я на няколко мили нагоре оттук.

— Да предположим, че успея да доведа моите хора от Херън Пул дотук. Какви са шансовете да пътуваме с кораб?

— До езеро Ери? — „Мексиканецът“ стисна устни. — Има ли вероятност тези хора да ритат и да пищят?

— Не. Ако всичко върви според плана, те ще бързат да заминат. Това и мен ме устройва. Възможно ли е?

— На теория да, но… аз може да не съм тук. Но дори и да съм, мога да взема трима пътници, пътуващи тайно без билет. Теб можах да превозя безплатно, но и ти се беше качил на кораба тайно все пак.

— Разбирам. Работата е там, че може би ще сме четирима. Майсторите на желязо превозват ли мюти и трекери по този воден път?

— Да, от време на време. Но са необходими документи. Паспорт за пътуване и документ, удостоверяващ, че някой в Бу-фаро те е поискал. Най-добре да е търговец на роби.

— По дяволите. По-сложно е, отколкото предполагах.

— Винаги е така.

Стив помисли по въпроса и му хрумна нова идея.

— Добре, да допуснем, че мога да набавя необходимите документи. Какво трябва да пише в тях?

Сайд-Уиндър му каза стандартния текст и името на търговеца на роби в Бу-фаро.

— Не разбирам каква е ползата от това. Ти не можеш дори да говориш японски, камо ли пък да го напишеш.

— Остави това на мен.

— Добре, да предположим, че наистина стигнеш в Бу-фаро. Какво ще правиш тогава?

Стив се ухили.

— А, ето каква била работата. Надявам се да можеш да ми осигуриш един скайхок.

— Боже мой! Пред нищо не се спираш, нали?

— Знам, че искам много, но… ти си единственият ми контакт с Федерацията.

— Добре, добре… кога очакваш да стане това?

Стив отново разпери ръце.

— Не мога да кажа. След колко време ще си на рейс?

— Като изключим земетресение, потоп, корабокрушение, войни и граждански безредици, това пътуване трябва да се извърши през следващите четири месеца. Място за връщане е на сто и петдесет мили на юг оттук. Казва се Нио-йоко. Там реката се влива в Източно море.

— Да, видях го на картата. Там има група острови.

Сайд-Уиндър кимна.