Майсторите на желязо

Един поглед към Келсо й показа, че той е в същото състояние. По пътя ги хранеха достатъчно, но бяха изминали повече от триста мили, откакто бяха напуснали Пи-саба — и то пеша. Преходът ги беше оставил по-мършави и изтощени отпреди — и непрекъснато гладни. Но това бе неизбежно — агентът хранеше и поеше семейството и служителите си и канеше на обяд клиентите си, но не беше от продоволствения бизнес. За него двете дълги кучета бяха просто поредната пратка за експедиране.

Въоръжени с необходимите паспорти за себе си и за робите, двамата чиновници подкараха Джоди и Келсо към ферибота, който прекосяваше извиващата се като змия покрай източния край на града река и продължаваше на юг към открито море.

Докато чакаха на кея, двамата трекери станаха свидетели на вече позната гледка — пристигането на покрита носилка със загадъчната жена с бяла маска и нейните две дребни прислужнички, които като тях се бяха присъединили към конвоя при неговото сформиране в Пи-саба. По средата на пътуването една банда на коне беше нападнала конвоя и бе отвлякла бялата дама и двете прислужнички като част от плячката. Похитителите обаче очевидно бързо се бяха смилили и ги бяха пуснали, защото и трите към края на следващия ден бяха настигнали конвоя в Мидири-тана.

Понеже не знаеха езика на майсторите на желязо, Джоди и Келсо не можеха да разберат какво става — освен онова, което виждаха с очите си. И тъй като, изглежда, никой не можеше да го обясни на бейсик, те трябваше да се досещат какво означава всичко това — и дали има някаква връзка с онова, което бе последвало. Защото яростното нападение от близо сто ронини, в което бяха убити шепа колари и пътници, не беше краят на тревогите и отклоненията от маршрута. Сутринта, след като отвлеченото трио се беше присъединило към конвоя, неговото придвижване отново беше забавено заради откриването на три трупа — един от тях на самурай — на територията на пощенската станция.

За майсторите на желязо убийството на самурай беше сериозно престъпление. Минути след подаване на тревогата група държавни служители нахлу в станцията и се започна бясно разследване. За нетренираното ухо гласовете им звучаха като пронизително грачене на ято свраки, подплашени от връхлитащ ястреб.

Персоналът и пътниците бяха разпитани; стаите и багажът бяха претърсени; мястото на убийството бе проверено за следи. Джоди и Келсо зърнаха труповете, когато ги носеха от една пристройка към главната постройка. Тях не ги разпитваха — бяха прекарали нощта по обичайния начин: под една каруца, с крака, завързани за колелата, и не можеха да бъдат заподозрени. Накрая, след като документите на всички бяха прегледани внимателно за стотен път, конвоят беше пуснат да продължи.

По воловете, теглещи каруците, се сипеха удари с камшици, мушкаха ги с остени, за да се навакса изоставането, но усилията на изпотените каруцари бяха безрезултатни. С недоволно мучене животните неохотно забързваха, но само след петдесетина метра се връщаха към предишния си ход. И всичко започваше отново.

Джоди се чудеше каква ли е съдбата на другите заловени от мютите ренегати от групата на Малоун — и особено какво е станало с Медицинската шапка, който се беше погрижил за нея, след като тримата нарушители от групата на Малоун я бяха намерили полузарита в тинята на река Нау енд Ден.

Келсо беше един от хората, помогнали да я изровят. Оттогава се бяха случили много неща. Тя беше станала ренегат по силата на обстоятелствата, не по собствена воля, но преживяното на повърхността беше събудило в нея нови чувства, които я бяха разтревожили и объркали. Повторната й среща с Брикман не беше помогнала. Тя беше направила всичко, което можеше, за да спаси живота на бившия си подчинен, а после — по дяволите! — той си беше изрисувал тялото, беше си сплел косата и се беше облякъл в мютски костюм, украсен с камъчета! Спорът, който бяха имали по този въпрос и по някои други, особено за начина, по който Първото семейство поддържаше контрол върху федерацията Амтрак, все още я тревожеше.

Джоди беше чула много, което, изглежда, имаше смисъл — но колко от чутото беше вярно? Брикман беше отхвърлил обвиненията й и я беше помолил да му вярва. Как можеше да вярва на трекер, който е избрал да спи с врага, вместо с хората от своя вид?

Но тогава… на кого можеше да вярва?