Читаем Майсторите на желязо полностью

Началникът на пощенската станция и служителите бързо излязоха на верандата и се поклониха на То-Шиба, докато си тръгваше, с което му попречиха да види редицата на пощальоните. Но когато слезе по стълбите и тръгна към коня си, генералният консул усети, че нещо гложди ума му. Беше имал намерение да направи нещо… нещо свързано с посещението му в пощенската станция, но дори животът му да зависеше от това, той не можеше да си спомни какво е.

Умственото напрежение да направи нещо бързо нарасна и се превърна в пробождаща болка. То-Шиба поклати глава в усилие да си спомни, после яхна коня. Телохранителите последваха примера му и се наредиха около него.

Стив изгуби надежда.

То-Шиба дръпна юздите и обърна коня. Болката в главата му стана нетърпима и той вдигна ръка към челото си. Пред очите му се появи образът на мют със златна коса и той си спомни истинската причина за посещението си — и пробождащата болка малко намаля. С раздразнен вик той обърна коня и го пришпори към верандата.

Началникът на пощенската станция и старшите служители трепнаха смутени — каква ли беше причината за неочакваната промяна на настроението и посоката на генералния консул? Пощальоните, които се бяха изправили на колене, след като консулът си бе тръгнал, пак забиха глави в дъските. Конят на консула спря, почти докосвайки парапета.

То-Шиба — болката в главата му бързо затихваше — погледна редицата мюти, след това посочи с жезъла си Стив и извика на японски:

— Онази тревна маймуна там, третата от вратата! Да бъде освободен от пощенската служба! Веднага! Ясно ли е?

— Н-н-н-неговото поведение обиди ли с нещо благородния господар? — запелтечи разтреперан началникът на станцията. — Ако е така, аз л-л-лично ще се постарая да бъде ж-ж-жестоко наказан.

— Не е необходимо — викна То-Шиба. — Просто не харесвам цвета на косата му. Махни го оттук.

Стив нямаше представа какво става — изблъскаха го настрана, а началникът на пощенската станция, изпаднал в показно разкаяние за допусната непростима небрежност в избора на помощен персонал, се биеше в гърдите и правеше поклони на всеки две секунди.

То-Шиба огледа останалите пощальони, всичките с тъмна или черна коса.

— Така е по-добре. — Болката в главата му почти беше изчезнала. — А този там го пратете в Херън Пул като домашен роб на облачния воин. Погрижи се за това и ми изпрати потвърждение.

Началникът на пощенската станция го увери — пак чрез адютанта, — че заповедта му ще бъде изпълнена незабавно.

То-Шиба кимна и подкара коня си към портата. Чувстваше се странно доволен.

Началникът на станцията и старшите служители останаха с наведени глави, докато не изчезна и последният пеши войник, след това завъздишаха облекчено. Никой не можеше да разбере защо генералният консул беше действал по такъв загадъчен начин. Може би беше някаква внезапна вятърничава идея; но те нямаха право да знаят защо. Съставът на пощенската станция можеше лесно да бъде попълнен. Междувременно имаше да се уреди малка сметка. Началникът на пощенската станция нареди на един служител да донесе пръчка. Генералният консул беше пропуснал предложението му да накаже жестоко жълтокосия мют. Значи мютът щеше да бъде наказан само сурово — за причинена нежелана тревога.

Стив успя да гледа раболепно надолу, докато сваляше и предаваше униформата си, пощенската чанта и яката на пощальон. Закачиха на ръката му плакет на роб и на врата му „жълта карта“, с която му се разрешаваше да се движи по пътищата. Дадоха му дрехи: износена свободна туника и панталони, чифт стари сандали с тънки като вафла подметки и сламена шапка. Ютеното пончо и памучната завивка, използвани от робите мюти, бяха навити на руло, за да могат да се носят под мишница. По отношение на статус и външен вид беше слязъл до най-ниското стъпало на социалната стълба в обществото на майсторите на желязо, но това нямаше значение. Клиъруотър беше показала, че дарбата й на повелител работи. И благодарение на нея той продължаваше да върви към набелязаната цел.

Онова, за което не се беше уговорил, беше подаръкът му за сбогуване от началника на пощенската станция. Когато Стив се поклони, обърнат с гръб към вратата, опитвайки се да не се усмихне, го сграбчиха няколко яки ръце — и го натиснаха на перилата на верандата, и го набиха на прощаване.



— Ракети — каза Стив.

Седнал до чертожната дъска, Кадилак го погледна озадачено и се намръщи.

Стив, който на четири крака метеше покрития с рогозка под, остави четката и лопатката настрана и седна.

— Бил си на търговския пункт, нали?

— Да, миналата година.

— Корабите с колела не пуснаха ли ракети? Мистър Сноу ми каза, че винаги, когато отплуват, пускат ракети.

— Пуснаха горящи стрели, които се пръснаха и изсипаха цветен огън — каза Кадилак.

— Казват се ракети… използват и зелени, които не се пръскат, за да сигнализират къде трябва да кацнеш, когато летиш над Ни-Исан…

— Откъде знаеш?

— Клиъруотър ми каза. Когато бяхме хванати от ронините.

— Не разбирам какво имаш предвид.

Перейти на страницу:

Все книги серии Войните на Амтрак

Похожие книги

Чудодей
Чудодей

В романе в хронологической последовательности изложена непростая история жизни, история становления характера и идейно-политического мировоззрения главного героя Станислауса Бюднера, образ которого имеет выразительное автобиографическое звучание.В первом томе, события которого разворачиваются в период с 1909 по 1943 г., автор знакомит читателя с главным героем, сыном безземельного крестьянина Станислаусом Бюднером, которого земляки за его удивительный дар наблюдательности называли чудодеем. Биография Станислауса типична для обычного немца тех лет. В поисках смысла жизни он сменяет много профессий, принимает участие в войне, но социальные и политические лозунги фашистской Германии приводят его к разочарованию в ценностях, которые ему пытается навязать государство. В 1943 г. он дезертирует из фашистской армии и скрывается в одном из греческих монастырей.Во втором томе романа жизни героя прослеживается с 1946 по 1949 г., когда Станислаус старается найти свое место в мире тех социальных, экономических и политических изменений, которые переживала Германия в первые послевоенные годы. Постепенно герой склоняется к ценностям социалистической идеологии, сближается с рабочим классом, параллельно подвергает испытанию свои силы в литературе.В третьем томе, события которого охватывают первую половину 50-х годов, Станислаус обрисован как зрелый писатель, обогащенный непростым опытом жизни и признанный у себя на родине.Приведенный здесь перевод первого тома публиковался по частям в сборниках Е. Вильмонт из серии «Былое и дуры».

Екатерина Николаевна Вильмонт , Эрвин Штриттматтер

Проза / Классическая проза