Майсторите на желязо

Стив я гледаше как се отдалечава. Чувстваше гърдите си като празна ледена пещера. „Тя греши!“ — каза си той. После си спомни какво беше казала за него Дона Монро Лундквист, когато бяха сложили бомбата в цевта след парада при завършването. Дона, неговата съвипускничка и конкурентка в Академията на военновъздушните сили, която поиска да я убие, когато лежеше парализирана със стрела от арбалет в кръста. Тя също грешеше за него. Не беше вярно. Не беше!

И не от женска суетност Джоди беше споменала за обезобразеното си лице; тя вече не се чувстваше жена. Идеята за безупречно физическо състояние се втълпяваше на трекерите още от първия ден. Те можеха да са с различен ръст, телосложение и външност, но като общност всички изглеждаха като свалени от една и съща производствена линия. Между тях нямаше джуджета или великани. Всеки беше силен, здрав, с ясен поглед и съразмерен. Герои като татко Джак, неговия баща-настойник, който умираше от причинен от радиацията рак, участваха на паради с инвалидните си колички, но инвалидност по рождение не съществуваше. От родилните стаи на Института за живот не излизаха деца с малформации или увреден мозък — и беше общоизвестен факт, че трекерите, имали нещастието да бъдат увредени или обезобразени при инцидент под земята или при операции на повърхността, никога не се възстановяват след хирургическа намеса.

Предложението за ракетна тяга на летящите коне беше предадено на Мин-Орота чрез обичайните посредници. Два дни по-късно Кадилак беше тайно призован да се яви пред феодала. Това беше петата им среща и, както и по-рано, той беше откаран в затворена покрита носилка в двореца в Ба-сатана, а след това пренесен по задните стълби в една малка стая за частни срещи.

От онова, което беше научил чрез проникване в психиката на майсторите на желязо, Кадилак знаеше, че тяхната връзка е безпрецедентна — и вероятно нямаше да има друга такава. Срещите лице в лице между феодали и роби бяха просто невъзможни и тези мерки се оказваха най-удобния начин за заобикаляне на ограниченията на протокола. За Кадилак фактът, че Мин-Орота беше стигнал толкова далеч, беше знак за почитта, която си беше спечелил. Неговото желание за „статус“ беше толкова голямо, че така и не му мина през ума, че тази почит е само временна и се дължи единствено на тактически причини. Седнал между двамата си най-близки съветници, Мин-Орота — който знаеше добре бейсик — слушаше внимателно, докато Кадилак обясняваше плановете си с помощта на подробни скици, направени с помощта на Стив. После мютът зачака с наведена глава, докато феодалът обсъждаше предложението със съветниците си на японски — без да знае, че Кадилак беше усвоил езика след пристигането си в Ни-Исан и че разбира всичко, което говорят.

Когато тримата майстори на желязо свършиха дебатите, един от съветниците информира „Брикман“, че предложението се приема. Необходимото пълномощно щяло да бъде издадено, когато материалите за работа бъдели доставени в Херън Пул. Съветникът каза, че господарят Мин-Орота желаел работата да започне веднага.

Кадилак се поклони до земята и скромно изрази дълбоката си благодарност — и мълчаливо благослови Мо-Таун, великата Небесна майка.

Щом материалите пристигнаха, Кадилак и Стив, с помощта на шестимата трекери, назначени да работят върху претенциозно наречения „силов възел“, се заловиха за работа. Кадилак лично беше избрал кандидатите, без да знае, че Стив се е погрижил Джоди и Келсо да са между тях. Той беше постигнал това, като запозна Джоди с основните факти за твърдите ракети и й каза да сподели тези факти с Келсо. Така когато Кадилак събираше работната си сила и питаше дали някой знае нещо за ракетните силови системи, те можеха да вдигнат ръка и уверено да излязат напред.

И винаги, когато имаха проблем, който можеше да се реши на място, Стив обещаваше да помисли върху него през нощта. И на следващата сутрин винаги имаше отговор. Кадилак, който имаше способността да абсорбира новата информация със същата бързина, с която Стив я набавяше, не можеше да разбере как Стив винаги успява да върви една крачка напред.

Причините бяха сложни, но отговорът бе прост. Кадилак можеше да получи достъп само до определени части на мозъка на Стив, но не можеше да чете мозъка му. Както и с майсторите на желязо, областите от мозъка на Стив, които той можеше да източва, бяха свързани само с придобитото знание; специално знание и обучение, езикови умения, модели на поведение, обществени нрави и информация за хора, които Стив е срещал — но не и какви чувства има той към тях. Това означаваше например, че Кадилак знаеше за радионожовете, но не знаеше, че Стив има такъв — и че го използва.

От момента, в който Стив беше започнал да поддържа редовна връзка с АМЕКСИКО, Карлстром беше заповядал един от неговите летящи на голяма височина самолети ежедневно да кръжи над Херън Пул между 22.00 и полунощ.