Майсторите на желязо

Скрит в малката си колиба, Стив можеше да изпраща поток от запитвания до АМЕКСИКО, докато Кадилак лежеше мъртъв за света с корем, пълен със саке. След като потвърдеше приемането с инструкцията „ЧАКАЙ/ НЕЗАБАВЕН ОТГОВОР“, пилотът автоматично предаваше с голяма скорост запитванията на Стив до Рио Лобо, щаба на АМЕКСИКО в Хюстън/Гранд Сентрал. Оттам те се вкарваха директно в КЪЛЪМБЪС. Няколко секунди по-късно исканата информация се излъчваше от антената на летящия в орбита самолет и се приемаше в банката памет в радионожа на Стив.

Същата информация се предаваше едновременно в личната радиокомуникационна мрежа на Карлстром и на най-близкия дисплей, където и да се намираше той, светваше сигнална лампичка да съобщи за пристигането й. Това се правеше единствено за да бъде държан в течение на онова, което става. Не беше необходимо Карлстром да коригира въпросите и отговорите преди те да са предадени на Стив. КЪЛЪМБЪС с неговата неограничена виртуална памет имаше досиетата на всеки трекер от Първото семейство до най-простия зомб, знаеше точно до какви области и нива на информация има достъп 8902 Брикман, С. Р.

За Стив, който все още не знаеше нищо за въздушната връзка, бързината и ефективността на обслужване беше постоянен източник на учудване. Тя също така му напомняше за властта на Първото семейство. От него не можеше да избягаш. Независимо колко бързо тичаш, Първото семейство винаги те настигаше.

Глава 13

Тъй като лицензът за построяването на летящи коне беше даден на семейство Мин-Орота при условие, че представители на шогуна ще имат безпрепятствен достъп до Херън Пул, генералният консул беше своевременно информиран за решението за построяване на ракетна тягова система.

Генералният консул Накане То-Шиба, чиито интереси бяха ограничени около удоволствията на плътта, реагира с формален интерес на новината, но когато писмото стигна до летния дворец на Йоритомо, младият шогун бързо видя военния потенциал на тази техника.

Черен барут се произвеждаше от столетия, но досега той беше използван единствено за взривяване в мини и кариери, в патрони за пушки и в оръдия — главно от шогуната — за разрушаване на крепости на разбунтували се феодали.

Оръдията, конструирани за използване като обсадни оръжия, бяха изключително тежки и трудно преносими и през десетилетията мир под управлението на То-Йота тяхното използване беше ограничено за церемониални салюти. Наистина, имаше и по-малки, като тези на корабите на Яма-Шита, но артилерията като цяло не беше ценена от майсторите на желязо поради ограничената си подвижност. А и самураите не ги одобряваха. За тях близкият бой бе идеален начин за водене на война и като резултат изходът от повечето битки зависеше от бойното умение на бързо придвижващи се формации на конници с мечове и лъкове и леко въоръжени пехотинци.

Ракети, пълни с барут, се използваха от военните формации като сигнални средства, но главното им приложение беше за развлечения. Огромни количества от тях заедно с други видове фойерверки се използваха за отбелязване на лични и обществени чествания и религиозни празници, като изпълваха нощното небе с фонтани цветен дъжд.

Но ако една ракета може да бъде направена достатъчно мощна да изведе един летящ кон и неговия ездач в небето, тя може и да изхвърли експлозивен заряд в центъра на обградена противникова формация, например на стръмен склон — или дори зад него. И ако такава ракета може да се носи от един пехотинец, значи могат да бъдат пуснати в залп стотици — и да осигурят убийствен удар, който да стъписа и дори да зашемети врага. И тогава…

Да… Този въпрос трябваше да се обмисли внимателно.

Посланието, с което на Тоширо се нареждаше да се яви пред шогуна, го настигна по средата на весела вечеря с капитан Камакура. Съпругата на капитана и петте му дъщери приеха Тоширо с обичайната топлота и гостоприемство и новината, че той трябва да си тръгне, без дори да си е доял храната — най-добрата, каквато можеше да се намери — разстрои жените. Облети в сълзи и унили, те се наредиха една зад друга, за да се сбогуват. Тоширо отговори с обичайните изрази на благодарност и се извини многословно, че не може да остане, за да се наслади на приготвените деликатеси. Ако знаеше онова, което щеше да последва десерта, може би наистина щеше искрено да съжалява. Предпоследната и най-красива дъщеря на Камакура беше избрана от амбициозната си майка да удостои леглото на пратеника. Но нейният опит да го улови отново беше осуетен от неотложни държавни дела. А времето минаваше! Щеше да бъде пропусната още една година. Ако това продължеше още, двете най-големи дъщери може би трябваше да се оженят за воини от ниско потекло като нейния добродушен, но с ограничен ум съпруг!