Малтийска следа

Той бе предвидил тази възможност. Но всички улики щяха да водят към малтийските рицари. Което не представляваше проблем за него, понеже след тази нощ Полукс Гало вече не съществуваше.

— Ще се оправяме в движение — каза той. — В момента нищо не може да се направи по въпроса.

— Самолетът, за който спомена кардинал Гало, го очаква на летището — докладва единият от хората му.

Отлично. Сега Полукс отиваше директно там, за да отлети за Рим.

Кастор му бе казал, че неговият сътрудник вече е натоварил на самолета всичко необходимо за нощувките в „Санта Марта“. Стаята му била готова. Първото му изпитание щеше да бъде да убеди сътрудника в своята автентичност, но той отдавна се упражняваше да имитира Кастор.

— Донесе ли лаптопа? — попита той.

Другият рицар кимна и го извади от пътната чанта. Щеше да му трябва за пътуването до Рим. Искаше да се запознае от първа ръка със съдържанието на флашката.

— А онова другото?

Мъжът отново бръкна в чантата и извади един глок. Полукс пое оръжието от ръката му. Дошъл бе решителният момент. Първоначално бе планирал да запази фалшивите членове на Тайното братство като лична охрана. Тези мъже биха могли да му бъдат от полза, работейки извън рамките на Ведомството и отстранявайки непосредствено възникващи проблеми. Пък и подобна практика не беше без прецедент.

През XVI в., след като се бе добрал с хитрост и маневриране до папския престол, Юлиан II си бе създал лична гвардия от 150 швейцарски наемници, за да брани властта си от съперници сред кардиналите. Оттогава швейцарците служеха като лична охрана на всички папи и бяха известни като Швейцарската гвардия.

Но сега петима от осемте му сътрудници бяха мъртви. Набирането на нови можеше да се окаже проблем, пък и не му трябваха.

— Да коленичим — каза той. — И да кажем една благодарствена молитва.

Полукс остави лаптопа и пистолета на земята и падна на колене, както направиха и двамата рицари.

— Преди векове епископите — основатели на нашата вяра, са провъзгласили онова, в което трябва да вярваме. Великият събор от Никея разрешил всички спорове относно това кое е свято и божествено, а от благодарност император Константин ни удостоил със скъпоценен дар. Тази нощ с Божията помощ ние си го върнахме. Най-после той отново е на сигурно място, в нашите ръце. Нека благодарим с думите на Никейския символ на вярата.

Вярвам в един Бог Отец, Вседържител, Творец на небето и земята, на всичко видимо и невидимо. И в един Господ Иисус Христос, Сина Божий, Единородния, Който е роден от Отца преди всички векове: Светлина от Светлина, Бог истинен от Бог истинен, роден, несътворен, единосъщен с Отца, чрез Когото всичко е станало.

Който заради нас, човеците, и заради нашето спасение слезе от небесата и се въплъти от Духа Светаго и Дева Мария, и стана човек. И бе разпнат за нас при Понтия Пилата, и страда, и бе погребан. И възкръсна в третия ден, според Писанията. И възлезе на небесата, и седи отдясно на Отца. И пак ще дойде със слава да съди живи и мъртви, и царството Му не ще има край.

И в Духа Светаго, Господа, Животоворящия, който от Отца изхожда, Комуто се покланяме и го славим наравно с Отца и Сина, и Който е говорил чрез пророците. В едната, света, съборна и апостолска Църква. Изповядвам едно кръщение за опрощаване на греховете. Чакам възкресение на мъртвите. И живот в бъдещия век!

— Амин.

Хората му повтаряха всяка негова дума. Полукс кимна и се изправи; надигащата се в него жажда за власт свали маската на благоприличие, която се чувстваше задължен да носи винаги на лицето си. Той се наведе и вдигна глока от земята. После изстреля два куршума в челата на двамата мъже, поваляйки ги мъртви на земята.

Следите трябваше да бъдат заличени. Оставаше уредникът на катедралата, но новият Кастор Гало щеше да се оправи и с него, пък и там нямаше нищо подозрително. В един момент човекът щеше да получи написано на ръка писмо, носещо неговия подпис като Полукс Гало, с което щеше да го уведоми, че напуска Ордена и се оттегля от света. Едва ли хората му и самият той щяха да липсват на някого. Тъжно, но истина.