Малтийска следа

Той влезе в залата. В далечния й край, на повече от трийсет метра от входа, върху подиум, покрит с червен плюшен балдахин, се намираше тронът на Великия магистър. На това място се бяха събирали в течение на векове Върховният съвет и Главният приорат; тук бе центърът на рицарската власт. По стените имаше дванайсет великолепни фриза, описващи Великата обсада. Паметник на едно отминало време на доблест и благородство. И начин за него да се запише в историята. Той обичаше този вид пропаганда.

Залата беше празна, ако не се броеше простата дървена маса в средата. Срещу нея седеше мъж, завързан за дървен стол, дланите му бяха положени върху плота на масата и заковани с по един пирон, за да не мърда. Горкият човек беше по нощна риза, явно войниците му го бяха прибрали от къщи, докато бе спял. Пленникът стенеше, главата му клюмаше и се удряше в масата, от брадата му капеше лига, раните му кървяха. Бонапарт пристъпи към него и понечи да въздъхне от задоволство, но остра воня го удари в ноздрите; мъжът бе облекчил червата и мехура си на стола.

— Причиняваш си толкова страдания за нищо — каза той. — Водачът ти те изостави.

Което си беше самата истина. Фердинанд фон Хомпеш, Великият магистър, беше предал Малта без бой, отваряйки доброволно портите на Валета. Донякъде помогна и обстоятелството, че рицарите бяха дали обет да не вдигат оръжие срещу братя християни.

— Твоят Велик магистър е взел ръката и китката на свети Йоан Дамаскин, и иконата на Богородица от Филермо и е отплавал с тях.

Бонапарт видя как очите на мъжа се разшириха от ужас; той осъзнаваше жестоката си участ.

— Преди Хомпеш да си тръгне обаче, аз свалих пръстена от ръката на свети Йоан. — Той му го показа. — Чудесно бижу, ще си го запазя. И без това едва ли ще върши работа на мъртвец.

Отговор нямаше. Но той не бе и очаквал.

— Твоят Велик магистър те остави на милостта ми. Сам.

— Нищо… не съм… ти казал. Нищо… няма… да ти кажа.

Наполеон даде знак с ръка и адютантът постави на масата керамична купа. Измъчваният рицар хоспиталиер вдигна глава и сякаш разпозна снопчетата растения в нея.

— От Скалата на Генерала — каза Наполеон. — Казаха ми за лечебните й свойства и поръчах да наберат.