Малтийска следа

Пръстенът тежеше на дъното на джоба му. Той реши да запази тази подробност за себе си, поне докато не разбере какво повече от него знае този британец. Но преди това реши да сподели още нещо.

— Писмата между Чърчил и Мусолини бяха единайсет. На вас са се опитали да продадат пет. Може би останалите шест са били предлагани на друг купувач? Човекът ви е искал пет милиона евро. На другия вероятно е искал повече. Докато и двамата не сте решили, че ще ви излезе по-лесно да ги задигнете.

— Съгласен съм, че се опитаха да ни изиграят. Това не бива да ни изненадва. Репутацията на продавача стигна до нас преди него.

Малоун си взе още един кроасан и посочи с пръст чинията.

— Ммм, добри са.

— Знаете ли историята на кроасана?

Нова маневра за печелене на време. Той реши да влезе в тон и поклати глава.

— През хиляда шестстотин осемдесет и шеста, по време на турската обсада на Будапеща, някакъв пекар работел през нощта. Чул глух шум под земята и уведомил властите. Те проверили и се оказало, че турците се опитвали да прокопаят тунел под градските стени. Разбира се, тунелът начаса бил разрушен. За награда пекарят поискал да му се разреши единствен той да пече кифлички с формата на полумесец, който е символът на исляма. Хлебчета, с които да се хранят масите, уж като изяждат врага. И така се родил кроасанът, или полумесец на френски.

Малоун намаза с масло четвърти кроасан.

— По време на неотдавнашната гражданска война в Сирия — продължи Грант — ислямските фундаменталисти са забранявали на мюсюлманите да ядат кроасани. Като аргумент са цитирали тъкмо легендата, която току-що ви разказах. Не са искали да имат нищо общо със символа на едно поражение.

— Нали знаете, че тази будапещенска историйка е пълна глупост?

— Без съмнение. Абсолютна измислица. Но пък звучи така забавно! Също като историята за Чърчил, който искал да продаде Великобритания по време на войната. Звучи смешно. Приятна е за разказване. Но не е вярна.

— Тогава защо сте готови да платите цяло състояние за тези писма?

— На роднините на Чърчил им е писнало да слушат лъжи. Надяваме се с това въпросът да приключи веднъж завинаги.

Малоун си припомни какво пише в Евангелието на Матей за наивността:

Ето, Аз ви пращам като овци посред вълци: и тъй, бъдете мъдри като змии и незлобливи като гълъби.

В Притчите също се съдържаше поука:

Невежите получават за свой дял глупост, а благоразумните се увенчават със знание.

Колко добре казано!

— Тези лъжи за Чърчил са на повече от седемдесет години — вметна Малоун.

Сервитьорът се върна със сока му и той отпи няколко глътки. Превъзходен.

— Определено е прясно изстискан.

— Това е „Четири сезона“ — каза Грант. — Какво друго очаквахте?

Сервитьорът се отдалечи.

— Очаквах джентълменът, който ме е наел, да бъде честен с мен. Трима души са мъртви. Писмата ви ги няма. И въпреки това не показвате ни най-малка загриженост. Което може да означава едно от три неща. Първо, писмата нямат никакво значение. Второ, търсите нещо друго. И трето, двете заедно. Аз избирам третото. Вие?

Отговор нямаше. Време беше да изиграе коза, който бе крил досега. Малоун извади пръстена от джоба си и го постави на масата. Грант го погледна втренчено, после се пресегна, вдигна го пред очите си и разгледа буквите.

SATOR

AREPO

TENET

OPERA

ROTAS

Малоун се наведе напред.

— Намерих го в убития, който ме нападна във вилата.

— Но досега забравихте да го споменете.

Той си взе пети кроасан.

— Да, и това е вярно.

— Свалили сте го от трупа?

— По природа съм любознателен.

— Сигурно сте забелязали и това, че думите се четат еднакво във всички посоки. Напред. Назад. Нагоре. Надолу. Нарича се палиндром. Sator. Arepo. Tenet. Opera. Rotas.

— Знаете ли какво означават? Моят латински е поръждясал.

— В най-чист вид sator означава „фермер, сеяч, родоначалник“. Arepo? Не се знае. Няма такава дума в латинския. Tenet значи „държа, пазя, съхранявам“. Opera — дело, произведение, творба. Rotas? Колела.

Малоун сглоби изречението.

Фермерът Арепо работи колела.

— Няма никакъв смисъл — каза той.

— Пълното значение е предмет на спорове от векове насам. Все още никой не го е определил със сигурност. Но това, което знаем, е, че въпросният палиндром някога е служил за знак на Константин Велики.

Той си припомни нещо подобно отпреди няколко години.

Монограмът на Карл Велики. Знак на кралска идентичност, обикновено образуван чрез комбиниране на букви, най-често инициали. Когато Карл Велики бил коронясан за император на Свещената римска империя, папата съкратил името му до една дума. Каролус. И с буквите от името му изработили монограм.

Надписът на пръстена изглеждаше доста по-сложен, а предшестваше с четиристотин години монограма на Карл Велики.

— Какво знаете за Константин? — попита Грант.