Малтийска следа

Фотографската памет на Малоун му помогна да си възстанови някои подробности. Константин управлявал Римската империя през IV в., като успял да победи всички претенденти за трона и да обедини държавата под единна власт. Основал новата си столица на Босфора, където Европа среща Азия, и я нарекъл Константинопол — град, отделен от Рим, — с което положил основите на Византийската империя. Освен това беше единственият римски владетел, добавил към името си титлата Велики.

Малоун вдигна пръстена.

— Вътре има гравирано още нещо.

— Осмоъгълният малтийски кръст.

— Може ли да си поръчаме бекон?

Той се оказа по-гладен, отколкото си мислеше.

— Каквото пожелаете — отвърна Грант.

На Малоун му трябваше време да мисли, така че още малко храна щеше да свърши работа.

— Бекон с яйца би било страхотно. Яйцата добре изпържени, мразя рохки.

— Съгласен. Макар че за мен като англичанин това е странно предпочитание.

Грант направи знак на сервитьора и даде поръчката, след което се обърна към него и го изгледа през масата.

— Е, стига преструвки.

Малоун беше на същото мнение, време бе да свалят маските.

— Вие ми платихте неприлично голям хонорар, след което ме пратихте тук с вързани очи, за да видите какво ще се случи.

— А ако е така?

— Ако все още работех за Министерството на правосъдието, щях да ви тегля един як бой.

— А сега като пенсионер?

— Опцията остава.

Той изчака, докато думите му стигнат до съзнанието на другия мъж, като гледаше замислено през витрината към вътрешния двор. След това се обърна с лице към британеца.

— Ще изям безплатната закуска, ще взема петдесетте хиляди и ще си тръгна от тук. Както казваме по нашия край, моето куче не участва в тази борба.

— Какво знаете за рицарите хоспиталиери? Известни още като малтийските рицари.

— Не много.

— За наш късмет, аз знам.

Някъде около 1070 г. малка група търговци от Амалфи основали приюта „Свети Йоан Милостиви“ в близост до Църквата на Божи гроб в Йерусалим. Това били добрите самаряни — хората, които пренасяли с носилки поклонници, изминали с последни сили пътя до Светите земи. След време те започнали да строят болници във всички територии, завоювани от кръстоносците. През 1113 г. папа Паскал II им дал папска легитимност; характерното им расо представлявало черна туника с качулка с бял осмоъгълен кръст, избродиран от лявата страна на гърдите. Към 1150 г. те вече били прераснали във воини монаси, странстващи рицари на Кръста Господен, и се наименували Орден на хоспиталиерите на свети Йоан от Йерусалим.

Техен основен дълг си останала грижата за болните, но наред с това се нагърбили и с tuition fifei. Защита на вярата. Родители, които желаели синът им да стане член на Ордена, го записвали още с раждането му и плащали доста солена такса. Приемът ставал при навършване на 18 години. За да бъде приет, младият мъж трябвало да бъде силен, снажен и в достатъчно добра форма, за да издържи войнишкия живот. И, разбира се, с безупречно родословие.