Малтийска следа

До брега на остров Гозо, северно от Малта, над водата се подаваше малък остров от варовик. В течение на хилядолетия вълни се бяха разбивали в сивите му голи скали. Върху него вирееше странно храстовидно растение, което не се срещаше никъде другаде по света. Той бе чувал легенди за кръвоспиращите му свойства, когато бъде наложено върху отворена рана. Преди петдесет години тогавашният Велик магистър бе обявил острова за забранена зона и бе поставил стражи да го охраняват, за да се ползва единствено от рицарите. Всяко нарушение на забраната се наказваше с тригодишна каторга като гребец на галера. Бонапарт смяташе да сложи край на тази егоистична забрана, но не преди да се е запасил с достатъчни количества от растението.

— Усещаш ли миризмата? — попита той.

Растението излъчваше остра миризма, която неприятно се примесваше с вонята от изтезавания. Той понечи да извади кърпичка, за да си закрие носа, но се спря. Един генерал никога не бива да издава слабост.

— Кажи ми онова, което искам да знам, и растението може да излекува раните ти.

Мълчание.

— Ти вече спази дадения обет и не издаде нищо. Трябва да призная, че това е достойно за възхищение. Но животът ти като малтийски рицар свърши. Орденът не съществува. Няма нужда повече да пазиш тайната. Облекчи страданията си и ми кажи къде да намеря Ностра Тринита.

При тези думи очите на мъжа се разшириха.

— Откъде… знаеш за… това?

— Съществуването му не е тайна за Църквата, поне за някои кардинали. Те ми разказаха за него или поне онова, което знаят. Заинтригуван съм, така че забрави обета и ми кажи къде да го намеря.

Рицарят поклати глава.

— Този обет е… всичко, което… ми остана.

Главата му клюмна отново върху масата.

Бонапарт можеше само да гадае каква ли болка му причиняват тези пирони. Той пристъпи напред и забеляза сребърния пръстен на ръката му. И буквите.

SATOR

AREPO

TENET

OPERA

ROTAS

Пресегна се и го изхлузи от пръста му.

Мъжът вдигна глава и го изгледа гневно след това посегателство.

— Това… не ти… принадлежи.

Бонапарт се взря в изцъклените му от болка очи.

— И за този пръстен ми казаха. Знакът на Константин. Символът на вашето славно Тайно братство. — Той помълча малко и добави: — Дошъл съм за Константиновия дар. И ме разбери правилно, драги ми рицарю: животът ти зависи от това да го получа.

Кастор изгледа Чатърджи.

— Откъде знаете всичко това?

— Какво ви казах, Ваше преосвещенство, от доста време работя по въпроса.

Самият той също се бе ровил в библиотеката на Ватикана. Като префект на Апостолическата сигнатура бе имал достъп и до закритите секции, до тъй наречените секретни архиви, за чието ползване се изискваше папско разрешение. И бе оползотворил добре времето си между рафтовете с книги, за да научи всичко, което се знаеше за Ностра Тринита. Нашето триединство.