Малтийска следа

В началото от кандидата се изисквало единствено да е законен син на благородник. До XIV в. изискванията се разширили, като вече и двамата родители трябвало да са благородници и да притежават земи. Към XV в. кандидатите били длъжни да доказват благороден произход по мъжка линия до четвърто коляно. И накрая, през XVI в. вече се изисквало и четиримата прадеди да са благородници. Таксата за приемане в Ордена била определена като сумата, достатъчна за едногодишна издръжка на рицаря в Светите земи. Веднъж ръкоположен, всеки рицар трябвало да премине едногодишно обучение, след което полагал клетва, че вярва в Бог, покайва се за греховете си, задължава се да живее скромно, да бъде милостив, беззаветно предан на Ордена и достатъчно храбър, за да не се бои от преследване.

Със завладяването на Светите земи от мамелюците през 1291 г. приключила и ерата на воините монаси. Рицарите тамплиери така и не осъзнали тази промяна и до 1307 г. минали в забвение. Хоспиталиерите се адаптирали, запазили милосърдието като основна своя мисия, но от кавалерия еволюирали в морска сила, превземайки Родос през 1310 г. Тогава се преименували на Орден на рицарите от Родос и си поставили нова цел. Да държат под контрол както отоманците, така и корсарите.

След падането на Константинопол през 1453 г. Родос останал последната крепост на християнството в Ориента. Хоспиталиерите служели за буфер между западния латино-християнски свят и неверниците от Изток. Бойните им кораби и галери владеели Средиземно море, а белият кръст върху черно кадифе всявал ужас сред враговете им.

Членовете на Ордена се организирали в осем балии — групи по езиков принцип, по една съответно за Прованс, Оверн, Франция, Италия, Кастилия, Англия, Германия и Арагон, — отразяващи политическото разделение на Европа по онова време. Въпросните балии били разквартирувани в ханове, където членовете им живеели и се хранели заедно. Традиционните национални вражди не секвали нито за момент, често водейки до конфликти между отделните балии, но налаганата строга дисциплина и силната ръка в крайна сметка успели да обединят членовете в сплотена единна бойна сила.

През 1522 г. турците най-после успели да си възвърнат Родос. Рицарите се натоварили на корабите и вдигнали котва, след което седем години се скитали по моретата без цел и посока. През 1530 г. Карлос V Испански им дал Малта заедно с дванайсетте й хиляди жители в замяна на един-единствен сокол, който трябвало да даряват на вицекраля на Сицилия всяка година в деня на Вси светии.