Малтийска следа

Кастор всъщност не познаваше лично Спаня, само бе чувал легендите, които се носеха за него. Медиите наричаха всичко Ватикана, но Светият престол не беше държавата. Като град-държава със своя суверенна територия Ватиканът съществуваше от 1929 г. благодарение на Латеранските договори, като представляваше комплекс от параклиси, зали, галерии, градини, кабинети, апартаменти и музеи. Светият престол — седалището на папата — датираше от времето на Христос и беше самостоятелен, суверенен юридически субект, чието съществуване не се прекратяваше със смъртта на Светия отец. Светият престол функционираше като официален представител и говорител на Църквата, като в момента поддържаше дипломатически отношения със 180 държави. От друга страна, чуждите посланици биваха акредитирани не към Ватикана, а към Светия престол. Негов неоспорим глава беше папата, но се администрираше от Курията и от държавен секретар, който изпълняваше функциите на министър-председател и буфер между близо двете хиляди служители и папата. Запитан колко души работят във Ватикана, папа Йоан XXIII бе отговорил на шега: около половината.

Както във всички останали държави, националната сигурност беше първостепенна грижа. Най-секретната служба в системата на Светия престол съществуваше от XVI в., създадена от Пий V с конкретна цел: премахване на протестантката Елизабет I и заменянето й на английския трон с нейната братовчедка, католичката Мария Стюарт, кралица на Шотландия. Макар да се бе провалила в тази конкретна мисия, оттогава службата изпълняваше важната функция да пази папите във времена на разколи, революции, диктатури, преследвания, нападения, световни войни, дори атентати. Наричана първоначално Върховна свещена конгрегация на Римската и Вселенската инквизиция, впоследствие тя бе преименувана на много по-краткото Свещен съюз, а през XX в. — просто на Ведомството.

Мотото беше: „С кръста и с меча“.

Светият престол никога не бе признавал официално съществуването на Ведомството, но посветените знаеха, че то е най-старата и една от най-добрите разузнавателни служби в света. Образец на секретност и ефикасност. Вдъхваща уважение. И страх. Като последните трийсет и шест години за нея отговаряше архиепископ Даниел Спаня. Главният папски шпионин.

Белгиец по рождение, Спаня бе привлякъл вниманието на папа Йоан Павел II, когато като млад свещеник бе разбрал, че Ватиканът се подслушва. И наистина, в Апостолическия дворец бяха открити осем подслушвателни устройства, всичките съветски. Светът така и не разбра, но благодарният папа удостои Спаня с титлата монсеньор и го назначи във Ведомството. На този пост той го ползваше за личен пратеник, топла връзка между Рим и Варшава, като го изпращаше и на много тайни мисии в Източна Европа. Според някои източници Спаня бе човекът, работил тайно с американците за разпада на Съветския съюз, предавайки информация до и от Вашингтон. Но и тук нищо не бе нито потвърдено, нито отречено. А след рухването на Съветския съюз Спаня бе отново повишен, вече в архиепископ, като му бе поверено оперативното ръководство на Ведомството. Всъщност разузнавателната служба се оглавяваше от кардинал, но Спаня наблюдаваше изпълнението на текущите задачи. Той избягваше публичността. Не се замесваше в скандали. Не беше конфликтен. Около Йоан Павел II се задържаха само най-силните, а Спаня беше може би най-коравият от всички. Бяха му измислили и прякор.

Domino Suo. Човека на Бог.

— Какво искате от мен? — попита Кастор. — Дълги години работих във Ватикана, а нито веднъж не сме разговаряли.

— Не се обиждай — каза Спаня; старческите му очи бяха с цвят на олово. — Разговарям с червени лешояди само при крайна необходимост. Те не си падат по мен, нито пък аз по тях. Теб обаче съм те проучил в подробности. Роден си и си израсъл на тази гола скала. Истински малтиец. Останали са малцина като теб. Служил си света литургия в тази църква още по времето, когато си бил млад и зелен… и си знаел да си затваряш устата.

Кастор долови подигравката.

— Получил си образование в най-добрите учебни заведения. Което е атестат за превъзходен интелект. Комбинация от качества, рядко срещана сред червените лешояди. В много отношения всичко около теб е твърде добро, за да е истина. Светнаха ми червени лампички. Затова отделих време да се поровя по-надълбоко. — Спаня насочи показалец към гърдите му. — Това е начинът да опознаеш някого.

Така си беше.

— Разговарях с една от монахините, която те е отгледала. Тя е вече старица, живее в Португалия, но те помни. Изумително е как някои неща се запечатват в съзнанието. Ти определено си оставил спомени в нея. Разправи ми една история за празника на Мадоната с лилията. Всеки град тук има поне по един голям религиозен празник годишно. Чувам, че били важни събития. Чудесна традиция. По онова време, мисля, си бил на тринайсет. Монахинята те видяла да крадеш три пасти от уличен търговец. Човекът така и не забелязал, но тя те нарекла halliel ftit. Малък крадец.

Кастор не отговори.