Малтийска следа

Това не беше отговор. Той трябваше да проведе един телефонен разговор. Очевидно го бяха държали на тъмно по много линии. Защо? Не можеше да каже със сигурност. Но да има Спаня за свой съюзник? Това наистина би променило много неща. В някои отношения двамата си приличаха. И двамата бяха нежелани. Всички избягваха контакти с Ведомството, с изключение на папата и държавния секретар, които нямаха избор.

— Какво е да си сам? — попита той Спаня.

— Ти ми кажи.

— Аз не съм. Имам приятели. Поддръжници. Както сам каза, много хора са съгласни с мен. Докато ти нямаш никого.

— Има мен — обади се Чатърджи.

— А ти какъв си?

— Подпомагам архиепископа от време на време по въпроси, по които имам известен опит.

Кастор си припомни разговора им горе на кулата.

— Например като ровиш и крадеш от архиви, библиотеки и хранилища за вестници. Както и всичко останало, което е нужно, за да се свърши работа.

— Точно така.

— Значи имаме късмет, че си с нас. А какво става с онзи парашутист? Американците са знаели какво вършим.

— Не, Кастор — каза Спаня. — Знаели са какво вършиш ти. Заради това съм и аз тук. Самото Ведомство е донякъде в криза. Много от хората ми смятат, че е време да се оттегля. Имам подчинени, които ламтят за поста ми. Червеният лешояд, който е шеф, ме презира. Но покойният папа ме харесваше, така че нищо не могат да ми сторят. Което може и да се промени след предстоящия конклав според това кой ще стане папа. Аз не желая да се оттеглям. Не желая да бъда принуден да го направя.

Кастор гледаше едрия, приличащ на мечка мъж, изглеждащ донякъде неловко в цивилни дрехи, но уверен в силата си.

— Проблемът ти — каза Спаня — е, че винаги си държал нещата да се случват твърде бързо. Още от детство търпението е било непознато понятие. Затова се задоволяваш със съмнителната титла „патрон на Суверенния военен орден на Малта“, вместо да си префект на Апостолическата сигнатура. През последните шейсет години седем кардинали са заемали поста патрон. Седем неудачници. Ти си осмият. След като бе уволнен, аз се изненадах, когато поиска тази толкова невзрачна длъжност, а папата на драго сърце удовлетвори молбата ти. Но явно си искал да се озовеш точно тук. Тогава за пръв път се заинтригувах какво всъщност си намислил. Но както винаги ти беше нетърпелив. Предизвика хаос сред хоспиталиерите. В момента те са в състояние на гражданска война, борят се един с друг, защото не знаят какво се случва. Всичко това заради теб.

— Което ми дава голяма свобода на движение. Аз започнах този хаос. Аз го контролирам. Следователно знам и как да го избегна.

Спаня се изсмя дрезгаво.

— Виж се само. Един лъжец и крадец се представя в цялото си величие. Тъкмо затова от теб ще излезе страхотен папа. Поне за мен. Аз мога да работя с теб, Кастор, както работих и с онзи поляк. Ние се разбираме. Преди малко те отървах от онзи американски парашутист като демонстрация на добра воля.

— Ами ако нямам нужда от помощта ти?

— Тогава ще се пробвам с друг кандидат. Някой, способен да оцени моята подкрепа.

— Е, слушам те.

Спаня направи крачка назад до първата пейка, пресегна се и вдигна от седалката тънка папка. После отново пристъпи към него и му я подаде. Най-горният лист, който се виждаше през прозрачната корица, беше празен.

— Документът няма заглавие. Може би ти би могъл да му измислиш някое, след като го прочетеш.

Той пое папката и понечи да я отгърне.

— Чакай! — нареди Спаня.

Кастор вдигна глава; не беше свикнал да му се заповядва.

— Давам ти това като втора демонстрация на добра воля — каза шпионинът. — С прочитането му обаче ти приемаш да работиш за мен при условия, които аз ще определя. Ако не си склонен да го направиш, върни ми папката и няма да ме видиш повече.

Време бе да се вземе решение. Кастор Гало имаше малко съюзници на този свят. Като дете бе чувствал брат си по-близък от всеки друг. И с право. Двамата се бяха родили от една утроба, едновременно. Бяха еднояйчни близнаци, Полукс беше по-стар от него с минути. Като малки никой не можеше да ги различи. Приликата помежду им бе продължила и в зряла възраст, макар че вече и двамата се опитваха да изглеждат различно. Кестенявата коса на Кастор беше късо подстригана, докато на Полукс висеше под ушите. Той беше гладко избръснат, докато брат му отглеждаше някаква рядка монашеска брада. Макар че като ръст, физика и черти на лицето двамата бяха огледални образи, Кастор носеше очила за късогледство и ален пояс на кардинал, докато Полукс бе запазил силното си зрение и никога не се бе изкушавал от кариерата на свещенослужител. Техният баща ги бе кръстил на двете най-ярки звезди от съзвездието Близнаци. Като рибар звездите му бяха служили за ориентир. Но баща му го нямаше вече и сега решението си беше лично негово.

Как гласеше онази стара поговорка? На харизан кон зъбите не се броят.

— Ще я задържа.

Спаня се усмихна.

— Ще се чуем преди свечеряване.

— Откъде ще знаеш къде съм?

— Моля те, Кастор. С такива смешни въпроси само издаваш невежеството си.

14