Малтийска следа

Дясната й ръка изсвистя в полумрака с юмрук, насочен в челюстта му. Но той се бе съвзел и беше нащрек. Лявата му ръка се вдигна нагоре и я сграбчи за китката.

— Не е зле — каза тя.

— Старая се.

— След като простреля двигателя, трябваше да задигна чужда лодка, за да дойда до тук.

Той се ухили. Какво ли в тази отракана жена го привличаше?

— Имаш ли представа какво ще стане утре? — продължи тя.

Понеже говореше с акцент от планините на Тенеси, нямаше виеше образование и не се интересуваше от политика, хората го смятаха за неинформиран. Докато всъщност Люк Даниълс прочиташе по няколко вестника всеки ден — онлайн, разбира се — и жадно поглъщаше дневните разузнавателни сводки, които отряд „Магелан“ разпращаше до членовете си. Откакто научи, че го пращат в Малта, бе изчел всичко за Кастор Гало и за онова, което предстоеше да се случи във Ватикана.

— Конклав — отвърна той.

— При това такъв, който ще влезе в Книгата на Гинес. Би ли ми пуснал ръката, ако обичаш?

Той го направи.

— Бас държа, че доста крошета си изял по тази твоя челюст.

Тя умишлено го провокираше и Люк го съзнаваше. Но какво пък? Това му харесваше.

— Ям по някой бой от време на време, но съм жив и дишам.

— Не се съмнявам. Както ти казах, на конклава ще настане голяма бъркотия. Няма силна фигура. Няма убедителни претенденти. Няма изявен фаворит. В Сикстинската капела утре ще се съберат сто и петнайсет кардинали, за да дадат гласа си. Кого ще изберат за папа? — Тя вдигна рамене. — Нямам представа. Нито пък те, между другото. Така се получава, когато папата почине внезапно. Но знам кого някои хора определено не искат. Кастор Гало.

— Кои са тези хора?

— Това само аз мога да знам.

— От вчера ли ме следиш?

— Да. Предполагам, че когато Стефани Нел ти каза да се отървеш от мен, вероятно ти е казала и за кого работя.

— За какво му е притрябвало на такова островче разузнаване?

— Ние се намираме на най-южната граница на Европейския съюз. На фронтовата линия между Европа и Африка. Стигне ли нещо до тази скала, оттук лесно може да влезе. Затова ни трябва разузнаване.

— Защо просто не се представи на Стефани?

— Надявахме се информацията да си остане между нас.

— Кои вас?

— Мен и шефа ми. Той ми дава заповедите, аз ги изпълнявам.

— Откъде знаеше, че ме заплашват неприятности?

— Същият отговор. От шефа ми. Мъжът на кулата „Мадлиена“, онзи с Гало, понякога работи за разузнаването на Ватикана. Виждали сме го и преди. Той провокира интереса ми и ме отведе до теб.

Той веднага засече вълшебните думи. Разузнаването на Ватикана.

— Ведомството си сътрудничи с кардинал Гало?

— Това е една възможност.

Доста уклончив отговор — разпространено заболяване сред агентите на терен, чиято цел винаги бе да получат повече информация, отколкото са склонни да дадат.

— Имаше ли причина да не се намесиш, преди онзи идиот да ми бе прерязал въжето?

— И да пропусна удоволствието да те наблюдавам в действие? Това си струваше цената на билета. Но поне казах на шефката ти, че си загазил.

— Какво повече му трябва на един мъж…

— И за да сме наясно, ако не ми беше прострелял двигателя, щях да ти спестя неудобството да си тук сега. Защото ме остави да се оправям само с телефона си.

— Който толкова услужливо ти върнах.

— Така е. А сега да тръгваме.

— Ние?

— Предпочитам да работя сама, но ми казаха, че вече си част от екипа. Независимо дали ми харесва или не.

— И какво ще правим?

— Ще се разправяме с кардинал Гало.

15

15:00 ч.

Кастор минаваше покрай резиденцията на енорийския пастор, която се намираше до катедралата. Легендата гласеше, че апостол Павел посетил местния губернатор, който се казвал Публий. След като излекувал баща му от треска и дизентерия, Павел покръстил Публий в християнската вяра. После провъзгласил жилището на губернатора за първата църква в Малта, а римлянина — за неин епископ. Оттогава на това място между крепостните стени на Мдина има църква, а от XII в. насам се издига катедрала, която до ден-днешен служи за седалище на Архиепископията на Малта.

Град Мдина се намира почти в центъра на острова; заобиколен от масивни бастиони, той е един от последните изцяло укрепени градове в света. Служил за столица на острова до XVI в., когато дошли рицарите и построили Валета.

Чатърджи бе закарал Кастор обратно до кулата „Мадлиена“, откъдето той бе взел наетата си кола и се бе върнал сам в Мдина. Не му даваше мира обстоятелството, че Даниел Спаня е на острова и следи всяка негова стъпка. Както и това, че американците също го наблюдават.