Малтийска следа

— Жената ми разказа как си грабнал пастите и си побягнал, после си ги изгълтал като плъх. За мое изумление, всички монахини от сиропиталището знаели, че обичаш да крадеш. Някои искали да те накажат. Но игуменката им забранила. Монахинята ми обясни, че игуменката държала да види докъде ще стигнеш — продължи Спаня. — И ти си й показал. Дрехи, книги, пари, дрънкулки, като нито веднъж не си проявил грам разкаяние. Според старата монахиня игуменката искала да се самоунищожиш. Да бъдеш заловен, засрамен, подиграван. Искала да си наложиш сам наказанието. Но нищо подобно не се случило. Вместо това си напуснал сиропиталището и си отишъл да учиш за свещеник. Игуменката си казала, че може би Бог е решил да се намеси лично, затова те оставила да си тръгнеш и не казала дума повече. И ето те тук, решен да откраднеш и папския престол.

Интересът на този човек към личността му го плашеше. Затова Кастор реши по изключение да си замълчи.

— Игуменката е била права — продължи другият мъж. — Ти наистина се оказа най-злият си враг. Като пълнолетен успя да постигнеш онова, което не беше по силите ти като дете. Наказа сам себе си. За твоя чест, добра се до длъжност, която е по силата на малцина червени лешояди. Префект на Апостолическата сигнатура. Това е много висок пост. Даващ всякакви възможности. Само че устата ти те погуби. Тази твоя мръсна злобна уста ти докара уволнението. Не знам защо си беше наумил, че на хората им пука какво имаш да кажеш.

— Може пък на мен да ми е пукало.

— Никога не съм се съмнявал. Убеден съм, че на теб ти пукаше, и то много. Което, драги ми Кастор Гало, е другият ти проблем.

— Ваше преосвещенство. Така се обръщат към мен, архиепископе.

По-възрастният мъж махна с ръка, сякаш прогонваше досадна муха.

— Ти си глупак. Нищо повече, нищо по-малко. Обикновен, с нищо незабележим глупак.

Кастор не бе рискувал да дойде до тук чак от Рим, за да търпи обидите на свой подчинен. Но беше любопитен да знае какво, по дяволите, се случва. Бяха му казали да тръгне незабавно за Малта и да се срещне с някого в кулата „Мадлиена“. И тъй като човекът, предал посланието, по принцип се ползваше с доверието му и разбираше залога, той не се бе усъмнил в това искане. Но последният човек, когото бе очаквал да види, беше Спаня.

— Казвай каквото имаш да казваш — подкани го той.

— Искам да открия Ностра Тринита. Ти вече от доста време се опитваш. Нека я търсим заедно. Знам неща, които ти не знаеш.

Кастор не се съмняваше, че е така, но искането на Спаня го изненада. Все пак този мъж бе пазил дълго тайните на Ватикана. Твърде дълго, ако можеше да се вярва на слуховете, които се носеха из Курията.

— Защо ти е нужно?

— Това е най-ревниво пазената тайна на Църквата, а от векове ни убягва. Всяка организация си има своите тайни. Нашата е отпреди седемнайсет века. Преди да умра или да бъда уволнен като теб, искам да открия тази тайна.

— На мен тя ми трябва, за да стана папа.

— Знам. Искаш да станеш папа. Аз също искам да станеш папа.

— Защо?

— Важно ли е? Просто бъди благодарен, че го искам.

Това не стигаше като отговор.

— Защо да ми помагаш?

— Защото всъщност имаш шанс.

— Как така? Ти току-що ме нарече крадец и глупак.

— И двете са често срещани характеристики сред червените лешояди, така че не бива да се смятат за пречка. Освен това знам, че твоите ортодоксални възгледи се споделят от мнозина. Не се съмнявам, че като префект на Апостолическата сигнатура си натрупал достатъчно компрометираща информация за колегите си.

Това беше вярно и Кастор кимна.

— Така си и мислех. Аз разполагам с, кажи-речи, същата информация.

Това не го изненада.

— Йоан Павел Втори искаше светът да го възприема като реформатор, но не беше такъв. В него никога не е имало нищо прогресивно — каза Спаня. — Съветите се опитаха да го убият, но той оцеля и продължи да държи линията, не се отклони от курса и постави Москва на колене. Аз го харесвах. Обичаше да казва публично едно, после да върши точно обратното. Беше страхотен в това отношение, много съм научил от него. Тогава Църквата беше по-силна. Всички се бояха от нас. Освен това бяхме много по-ефективни на световната арена. Ние съборихме Желязната завеса и унищожихме Съветския съюз. Бяхме сила. Но вече не. Сега сме нищо. И макар наистина да те смятам за глупак, Кастор, ти ще си моят глупак.

Това не звучеше никак добре.

— Съмнявам се.

— Не бързай толкова. Аз имам нещо, което ти нямаш.

Той наостри уши.

— Разполагам с начини да привлека колебаещите се кардинали на твоя страна. Достатъчно, за да събереш заветните две трети от гласовете.

— Ностра Тринита може да свърши работа.

— Може би. Но не се знае. Пък и всичко зависи от това дали ще я откриеш. Аз мога да ти дам нещо по-конкретно. Нещо, което можеш да ползваш в допълнение към или вместо онова, което търсиш.

Чутото му допадаше. И все пак…

— А какво искаш ти?

— Онзи спукан капиляр в мозъка на папата е шанс и за двама ни — каза Спаня.