Малтийска следа

Три куршума се забиха в плота пред него. Той се надигна на четири крака и бързо пропълзя покрай последния ред маси. Преди да се изправи, надникна предпазливо през ръба и видя Гало и втория монах, които с насочени пистолети го изчакваха да се подаде.

От пръскачките продължаваше да струи вода. Сирената не спираше да вие. Те откриха огън по него.

Малоун реши да продължи с изненадите и стреля два пъти по стъклените похлупаци на експонатите върху масите, зад които бяха застанали. И двата похлупака избухнаха в гейзери от стъклени отломки. Гало и помощникът му се дръпнаха назад, за да избегнат шрапнелите. Малоун използва момента, за да побегне от залата обратно към ходника с колонадите. Можеше да се затича от там към трапезарията, но това означаваше да се изложи на куршумите им. В откритото пространство щеше да е като подвижна мишена. Но една двойна дървена врата на пет-шест метра встрани може би предлагаше временно убежище.

Той се затича към нея и натисна желязната брава, която изщрака и се отвори от първия опит. Бутна вратата, влезе вътре и я затвори полека след себе си, като се надяваше преследвачите му да не забележат. От вътрешната страна нямаше заключващ механизъм.

Малоун се намираше в параклис, осветен с подобни лампи с нажежаеми жички като предишната зала; помещението беше просторно, с позлатен олтар и статуи, които хвърляха призрачни сенки в полумрака. Вътре не се виждаше жива душа.

Пожарната сирена замлъкна.

Взирайки се в тъмното пространство около олтара, той забеляза вдясно от него стълбище, което водеше надолу. От подземието се процеждаше бледа светлина. Малоун заслиза по стълбите и се озова в някаква крипта; обзе го смътен страх. Дали не бе попаднал в капан? Порта от ковано желязо водеше към обширно трикорабно пространство. Таванът беше нисък и сводест, вдясно от него имаше малка правоъгълна ниша с олтар. В центъра се виждаха средновековни каменни саркофази, покрити с огромни плочи от дялан гранит. Само една малка жълтеникава крушка над олтара нарушаваше мрака, хвърляйки петно мъждива светлина от няколко квадратни метра. Останалата част от помещението беше тъмна, а въздухът беше застоял, зловонен и доста студен.

Той чу как някъде горе се отвори дъбовата врата. Погледът му, бърз и винаги нащрек, подскочи към тавана на половин метър над главата му. По мраморния под отекнаха стъпки.

Малоун прекоси на пръсти криптата и се скри в мрака. Съзнанието му бушуваше в напрегнато очакване. Беше изстрелял твърде много патрони в залата горе и реши да провери пълнителя на пистолета. Празен. Страхотно.

Трябваше му нещо, с което да се отбранява, затова се заоглежда в тъмното. В малка ниша на пет-шест метра встрани забеляза железен свещник. Пристъпи бързо натам. Беше висок около метър и половина и от него се издигаше една-единствена восъчна свещ, дебела около десет сантиметра. Той го сграбчи за стойката и опита тежестта му. Беше от плътен метал. Взе със себе си и свещника, и свещта и зае позиция зад една от колоните.

Някой слизаше надолу по стълбището към криптата.

Малоун надникна иззад ъгъла и се взря над саркофазите в непрогледния мрак. Малката крушка над олтара не му помагаше особено. Вълнение и страх се бореха в него, усещаше странен прилив на енергия, някаква необяснима сила, която стягаше мускулите и проясняваше мислите му. В арката в подножието на стълбите се очерта силует на мъж — един от братята в монашески роби.

Силуетът запристъпва безшумно напред с насочен пистолет.

Малоун стисна желязната стойка на свещника и го вдигна, готов за удар. Знаеше, че трябва да примами мъжа по-наблизо, затова потърка подметката на дясната си обувка в каменния под. Бърз поглед иззад колоната потвърди, че мъжът се е насочил към него. По тавана подскачаха, удължаваха се и се смаляваха сенки. Мускулите му се свиха като пружина. Той преброи мълчаливо до пет, стисна зъби и се хвърли напред, замахвайки със свещника. Улучи мъжа право в гръдния кош, като го запрати към един от средновековните саркофази. Захвърли свещника и го удари с юмрук в лицето. Пистолетът се изплъзна от ръката на мъжа и изтрака по мозаечния под.

Неговият преследвач скочи на крака и понечи да се нахвърли върху него. Но Малоун беше готов. Втори юмрук в лицето и един в корема и мъжът започна да се олюлява като пиян. Той го подкоси с ритник в глезените и чу как главата му издумка в пода.

Мъжът не мръдна повече.

Малоун посегна към пистолета на пода и в момента, когато пръстите му се свиха около дръжката, по стълбата се чуха нови стъпки. Проехтяха два изстрела. Куршумите попаднаха в каменния свод и по главата му се посипаха парчета мазилка. Той се скри зад колоната, после надникна иззад ъгъла и даде един изстрел. Куршумът рикошира от отсрещната стена — знак, че е въоръжен и готов. Това привлече вниманието на другия.

— Няма да излезеш от тук!

Гласът на Гало отекна, ледено заплашителен, иззад най-близкия саркофаг.