Меден месец

Момчето за доставки се наведе под леглото и се огледа. Увери се, че там наистина имаше черна платнена торба. Ухили се до уши.

— Не знаеш какво е това, нали?

— Какво те кара да мислиш така?

— Защото, ако знаеше, не мисля, че би спал тук, с него под леглото.

— Тогава за мен сигурно ще бъде истинско щастие да ти го върна.

— Правилно. А сега го измъкни. Но кротко, без усложнения.

— Каква е ролята ти в тази игра? Ти ли си продавачът? Или си само един пратеник?

— Просто извади торбата. Между впрочем аз съм пратеник. Също като моя приятел. Онзи, когото гръмна на Гранд Сентръл Стейшън. Той ми бе като брат.

Туриста приклекна и бавно протегна ръка към торбата.

— Дръж едната си ръка отгоре на леглото — заповяда момчето с пиците.

— Както кажеш. — Докато лявата му ръка стърчеше отгоре върху чаршафа, дясната се напъха отдолу, за да стигне до торбата с дрехите.

И пистолета, залепен отстрани на торбата.

— Напипа ли я? — попита доставчикът на пици. — Само не се опитвай да ми извъртиш някой номер.

— Да, стигнах до нея. Успокой малко топката бе, човек. Нали няма да се изтрепем тук сега за едното нищо?

— Един от нас май ще го отнесе.

ОʼХара ловко изви ръката си и стреля два пъти. Куршумите пронизаха гърдите на момчето, което се строполи мъртво на пода. Всъщност се виждаха две мъртви момчета в двойното огледало, така че гледката бе доста зловеща.

ОʼХара го пребърка за някакъв документ за самоличност. Не се изненада, че нищо не намери. Нито дори портфейл.

Отиде в кухнята за задължителното позвъняване по телефона. Те пристигнаха и се погрижиха за тялото. Дори почистиха кървавите петна по килима. Бяха изключително ефективни. Сега оставаше да бъде свършено само едно нещо.

Той отвори кутията с пицата и си взе резен с наденички и лук. Първата хапка винаги е най-вкусна. А сега, докато предъвкваше храната, изскочиха обичайните въпроси, онези, чиито отговори трябваше да бъдат открити. Кой е изпратил момчето за доставка на пици по следите му? И въобще кой знае, че се укрива тук? Кой искаше смъртта му?

И как да използва всичко това, за да има полза от тези отговори в бъдеще?

О, да, и още нещо: кой можеше да му гарантира, че изобщо имаше някакво бъдеще?

63.

— Какво си намислил, ОʼХара?

— Ами… това-онова. Нали ме знаеш, гледам да се намирам на работа. Какво ново около изследванията на покойния Конър Браун?

— Нищо… досега абсолютно нищо… — разочаровано промълви Сюзън.

След три дни изчакване във временното ми убежище тя ми се обади късно сутринта. Докладът за втората аутопсия на Конър Браун току-що бил оставен на бюрото й. Сюзън ми съобщи, че дори новите, доста по-сложни изследвания показвали в общи линии същия резултат, както при първата аутопсия: починал от сърдечен удар. Никакви следи от скрита намеса. Нищо. Нищичко.

— Наистина ли нищо не се намери, което да се различава от откритото при първата аутопсия? — нетърпеливо повторих аз.

— Само следи от язва в напреднал стадий — рече тя. — Разбира се, когато някой работи във финансовия сектор и умре от сърдечен удар на четиридесет години, това не е кой знае каква изненада.

— Не, предполагам, че не. И така, за последно, нищо друго ли няма?

— О, искаш да кажеш дали има нещо, освен следите от изпадането на тялото от ковчега?

— По дяволите, онова момче от патолабораторията се е разприказвало, така ли?

— Не. Всъщност беше полицаят, който вече трети ден не спира да повръща, и то благодарение на теб.

Усмихнах се, като си спомних за този полицай.

— Работата си беше мръсна, но все някой трябваше да помогне да се свърши.

— Естествено някой, който и да е, само не ти.

— Хей, онзи тип изобщо не се разсмя на шегите ми.

— Не е нужно да ми казваш нищо повече.

— И така, според мен е време да се обадя на Нора.

— Мислех си за това — съгласи се тя. — Може би все пак е по-разумно още да не й казваш за резултатите от изследванията, за да видиш дали няма да се изнерви.

— Ако ставаше дума за някой друг, веднага бих казал да. Но не и за Нора. Единственото, което ще постигнем, ще бъде това, че тя ще стане още по-подозрителна. Опасявам се, че ще се свие обратно в черупката си.

— Сигурен ли си за това?

— Напълно. Мисля, че ако трябва да я притиснем до стената, това ще стане, ако тя повярва, че всичко е екстра.

— Като например вестта, че парите са на път към нейния джоб?

— Именно. Нека да я оставим да се надява, че ще стане с 1,9 милиона долара по-богата.

— Ето, такава новина може и мен да ме накара да се чувствам екстра.

— Не само теб, но и мен.

— Това означава, че ще се наложи да действаш по-бързо — нареди Сюзън. — Използвай извинения от рода на „Чекът вече е изпратен по пощата“, за да можеш да спечелиш малко време.

— Няма да е проблем. Крейг Рейнълдс се е постарал да спечели доверието й. Което ще укрепне още повече, когато й се обадя с добрите новини.