Меден месец

Обърнах се към жената и протегнах ръка.

— За мен е удоволствие — заявих аз.

— Мисля, че Емили ще ни предостави ценна информация за Нора — поясни Сюзън.

Седнах на стола с вид на дете, очакващо с нетърпение подаръка си за Коледа. Не изпусках от погледа си тази жена, в бели панталони и скромна бяла блуза, с опъната назад коса, пристегната с шнола. За жена на нейната възраст кожата й беше забележително гладка, почти без бръчки.

— Е — започна тя с леко треперещ глас, — една от нашите пациентки в „Пайн Удс“ е жена, носеща името Оливия Синклер.

Това и аз го знаех.

— Нора е дъщеря на Оливия — продължи Емили. — Или поне сме почти сигурни, че е така. Едва наскоро осъзнах, че всъщност никога не съм виждала доказателство за това твърдение.

— Аз имам това доказателство — намеси се Сюзън. — След като говорих с вас по телефона, Емили, аз поисках досието й от затвора.

Вдигнах учудено вежди и се обърнах към Сюзън.

— Затворническо досие?

— Оливия Синклер е получила доживотна присъда, когато Нора е била шестгодишна — съобщи ми тя.

— И за какво?

— За убийство — отвърна Сюзън.

— Шегуваш се!

Сюзън поклати глава:

— Има и още, ОʼХара. Тя е убила съпруга си. А тяхното дете — Нора — е била там, когато това се случило.

Сюзън продължи:

— Няколко години по-късно Оливия Синклер била изписана от затвора, понеже изглеждала като пациентка, изгубила всякаква връзка с реалността. Тогава именно я прехвърлили в „Пайн Удс“. Междувременно Нора е била подмятана от едни приемни родители на други. Толкова често е била премествана, че се оказа невъзможно да се проследят всичките адреси, на които е живяла.

Сюзън погледна към Емили, която сега изглеждаше напълно объркана.

— Съжалявам — заговори й Сюзън. — Ние разполагаме с предостатъчни основания да предполагаме, че Нора е убила първия си съпруг преди няколко години. Въз основа на това и на всичко, което се случи по-късно, имаме още по-стабилни основания да допуснем, че е убила и втория си съпруг.

— Тя и Конър Браун са били сгодени и планирали да се оженят — казах аз, колкото да опресня паметта на Сюзън.

— А пък аз говоря за Джефри Уокър — опроверга ме тя.

Сега бе мой ред да изглеждам объркан, при това доста по-объркан от Емили.

— Джефри Уокър?

— Нали го знаеш? Писателят, автор на всичките онези глупави исторически романи. Или поне с това се занимаваше доскоро.

— Да, зная го. И казваш, че Нора и той били…

— … женени.

— Иисусе Христе! — възкликнах аз, след като събрах парчетата от пъзела. — Вестниците съобщиха, че умрял от сърдечен удар. Оставете ме да отгатна! Живял е в Бостън, нали?

Сюзън допря пръст до носа си.

— Което именно ни доведе при Емили — рече тя и се обърна към старшата сестра: — Продължавайте, кажете му каквото знаете. Историята е много поучителна, ОʼХара.

Емили кимна и ни помоли да я последваме.

— Ще ви покажа — обеща тя. — Време е да посетим Оливия.

110.

Поехме по болничния коридор, за да се срещнем с майката на Нора — Оливия. През всичките тези години тя ползвала моминското си име — Коновър, — което още повече бе затруднило издирването й.

— Помня, че един ден разговарях с Нора за писателя Джефри Уокър, а на следващия прочетох във вестниците, че е починал — спомена Емили по пътя към болничната стая на Оливия.

Сюзън и аз се ограничавахме само с ролята на слушатели.

— Разбира се, не мисля, че съществува някаква връзка. Както не подозирах, че Нора е изпаднала в беда, докато не го видях по телевизията.

Емили се спря в коридора. Явно искаше да ни каже нещо, преди да стигнем до стаята на Оливия.

— Преди няколко седмици, може би беше преди един месец, по случайност прочетох една бележка на Оливия до Нора. В тази бележка се разкриваше една тайна, която ни изуми. Но в нея се казваше много за самата Оливия, а също и за Нора. След малко ще видите.

Емили продължи по коридора. Премина покрай вратите на няколко стаи и накрая се спря пред една врата и протегна ръка към дръжката.

— Ето, това е стаята на Оливия.

Старшата сестра отвори вратата и аз видях много стара жена, излегнала се в леглото си. Четеше някакъв роман и дори не вдигна глава, когато ние тримата влязохме вътре.

— Здравей, Оливия. Ето ги посетителите, за които ти споменах — изрече Емили с ясен, висок глас.

Най-после Оливия се обърна към нас.

— О, здравейте — рече тя. — Обичам да чета.

— Да, Оливия обича да чете — кимна Емили и се усмихна леко, а след това се обърна към Сюзън и към мен:

— Оливия отдавна ни е заблуждавала, при това доста ловко, относно действителното си състояние. Използвала е всички видове трикове, за да ни накара да повярваме, че е много по-тежко болна, отколкото е в действителност. Веднъж, при едно от посещенията на Нора, тя се престори, че получава пристъп, само защото дъщеря й щеше да разкрие нещо, което не би трябвало. Оливия знае, че ние записваме всички визити при нашите пациенти. Оливия е много добра актриса. Не е ли така, скъпа?

Оливия следеше с напрегнат поглед Сюзън и мен, но същевременно слушаше внимателно това, което говореше старшата сестра.

— Предполагам, че да, така е.