Меден месец

— Е, все пак ние всички се съгласихме Оливия да остане тук при нас, в „Пайн Удс“. А в замяна тя се съгласи да ви помогне.

Оливия кимна, без да откъсва поглед от мен и Сюзън.

— Ще ви помогна — прошепна тя. — Имам ли друг избор? — Едва тогава Оливия остави романа настрани и слезе от леглото.

И докато Оливия отиваше до шкафа, Емили отново заговори:

— Всеки път, когато Нора посещаваше майка си, тя й донасяше по един нов роман за четене, макар че не вярваше Оливия наистина да може да го прочете.

Оливия бе стигнала до шкафа и извади оттам една картонена кутия. Успях да видя, че беше препълнена с книги, но имаше и някакви изрезки, както и пликове.

— Преди две седмици Нора спря да идва. Но тогава започнаха да пристигат колети, адресирани до Оливия. Те бяха изпращани от Нора. В един от тези колети дори намерих една бележка — заяви Емили.

Започнах да се вълнувам. Колети. Сигурно бяха проследили откъде бяха изпращани. Нима Нора бе толкова глупава, че да остави адрес на подателя? Звучеше прекалено добре, за да е истина.

И наистина не беше.

Емили обясни, че нищо в тези колети не разкривало нещо относно местонахождението на Нора.

— Нямаше адрес за връщане на пратките. Нито някаква по-специална пощенска марка или щемпел.

Тя се обърна към Оливия.

— Моля те, дай на агент ОʼХара бележката, която получи.

Аз я взех, разгънах листа и прочетох на глас написаното.

„Скъпа мамо, съжалявам, че не мога да те посетя. Надявам се да ти доставя малко радост с новата книга, която ти изпращам. Както винаги с много любов, Нора“

Прочетох още веднъж тези редове, а после поклатих глава.

— И какво толкова специално има тук?

Сюзън побърза да ми разясни:

— Всичко. Колкото и внимателна да е била Нора досега, този път не е внимавала достатъчно.

Тя се взря в Емили.

Аз се взрях в Емили.

Накрая Емили ни обясни това, което очевидно вече бе споделила със Сюзън:

— Погледнете по-отблизо този къс хартия, агент ОʼХара. Вдигнете го на светлината — добави тя. — Ето, виждате ли го сега? Долу, в десния ъгъл?

Вдигнах бележката към прозореца и я приближих към очите си.

Мили Боже!

Листът бе белязан с воден знак. Обърнах се към другите и видях, че Оливия бе започнала да плаче.

— Тя е толкова добра дъщеря. Толкова много ме обича.

111.

Обляна от следобедното слънце, Нора се разхождаше по частната си тераса само по долнището на светлосините си бански, с неизменната си ослепителна усмивка. Отпи от бутилката с добре изстудена минерална вода „Евиан“, после я притисна към бузата си. Още не се бе уморила от гледката на плажа Байе Лонг и блестящобелия пясък, който като че ли се стопяваше в тюркоазеносините води на Карибско море. Дори тя самата не би могла да го проектира по-добре.

Ла Саманя, разположен на остров Сен Мартен, притежаваше завидна репутация като изключително дискретен курорт. Нора се наслаждаваше на най-дискретната част от него. През деня, скрита зад слънчевите си очила „Шанел“, тя бе една от богатите гостенки на хотелския комплекс, излегнала се край басейна. А през нощта — е, докато тя и Джордан се разгорещяваха в леглото, любезният персонал от румсървиса се грижеше за вечерята.

Всъщност през последните няколко дни, също като на меден месец, те нито веднъж не напуснаха вилата си. Слава богу, в Ла Саманя предлагаха и богат избор в менюто за обслужване по стаите — както за закуска, така и за обяд.

— Скъпа, какво предпочиташ за днес? „Дювал-Лерой“ или „Дом Периньон“? — провикна се Джордан от банята.

Решения, решения, винаги трябваше да се взимат решения…

— Оставям на теб да избереш, скъпи — отвърна Нора.

Джордан Моуч, магнат от Далас, влагащ милионите си в търговията с недвижима собственост, беше роден да взима решения. Най-много пари бе спечелил от забележителния курорт Скотсдейл в Аризона, спечелил си славата като Палм Бийч на Запада. Последното му решение засягаше по-сериозно личния му живот. Колко добър ход се бе оказало решението му да ангажира Нора Синклер за обзавеждането на новата му къща малко извън Остин, а после да я възнагради с една малка разходка до Карибите.

Той отново я повика от банята, но този път във връзка с обяда:

— Скъпа, не съзнаваш ли, че не си подходящо облечена?

— Просто се опитвам да постигна равномерен тен навсякъде по тялото си — отвърна лениво Нора. Тя чу как той се засмя в отговор. — Освен това тук е френската половина на острова, скъпи.