Мейдей

— Не. Сигурна съм, че сред тези хора тук нямаше нито стюардеси, нито пък млади момичета. Има около десетина мъже, но… — Тя погледна папката, която държеше, и продължи: — Успяхме да идентифицираме тези, които имаха някакви документи у себе си…

— Имената на мъжете са Бери и Стейн.

Доктор Емет прегледа списъка си и отново поклати глава.

— Не… но имаше и един мъж в пилотска униформа… Името, изписано на табелката му, е Маквери… Той не е добре.

Джонсън кимна, а очите му пробягаха по лицата на хората върху носилките, които ги заобикаляха. Доктор Емет каза:

— Един друг господин се интересуваше за същите тези хора.

Джонсън отново насочи вниманието си към нея и описа подробно Кевин Фитзджералд, като не забрави да спомене дори и силния му тен.

Доктор Емет кимна.

Джонсън я попита:

— Къде е този господин сега?

Тя сви рамене и посочи с ръка хаоса, царящ по и около пистата.

— Има по-важни неща, които ме притесняват в момента.

— Точно така…

Този път го прекъсна доктор Емет:

— Всички пътници, които вече слязоха от самолета, както и онези, които може да слязат, ще бъдат откарани в хангар четиринадесет, където организираме полева болница. — Тя додаде: — Моргата пък ще бъде в хангар тринадесет. А сега ви моля да ме извините.

Тя се обърна и бързо се отдалечи. Джонсън хвана Метц за ръката и го поведе към самолета.

Метц попита:

— Къде отиваме?

— Към онзи Стратън, Уейн.

— Ами ако избухне?

— Тогава ще се отървем от обвиненията в предумишлено убийство. Защото ще бъдем мъртви.

Метц се отскубна от ръката на Джонсън.

— Почакай. Ако самолетът експлодира, доказателствата ще бъдат унищожени. Аз ще чакам тук.

— Уейн, не ми противоречи. Опитай се да ми съдействаш.

— Не ми пробутвай тези клишета. Придружих те дотук, но не мърдам по-нататък. Ако искаш да се приближиш до тази… шибана алуминиева шушулка, пълна с газьол…

— Керосин.

— … и умопобъркани хора, тогава върви. Аз ще остана тук, близо до линейките, за да наблюдавам дали нашите приятели няма да се появят отнякъде.

Джонсън изгледа Метц и го попита:

— И ако случайно ги забележиш, какво смяташ да направиш?

Метц не отговори.

— Ще ги убиеш ли?

Той поклати отрицателно глава.

— Уейн, ако онзи тип Бери оживее, ние двамата с теб ще прекараме следващите десет, а може би дори и двадесет години тикнати зад решетките на някой федерален затвор — напомни му Джонсън. — Аз лично зная по-добър начин да преживея тези най-плодотворни години от живота си и не смятам да ги пропилявам в разходки из затворническия двор, пременен в синя затворническа дрешка.

Метц се загледа някъде в пространството и остана така известно време. Най-сетне проговори.

— Аз не съм направил нищо. И не зная за какво ми говориш в момента.

Джонсън се изсмя с неприятен смях.

— Предположих, че ще кажеш точно това. — Обърна се към Метц. — Добре, партньоре. Можеш да останеш тук и да наблюдаваш. Но ако аз не се добера до Бери и Крендъл и не получа онези разпечатки, тогава можеш да си сигурен, че ще лежиш в килия, съседна на моята.

Джонсън се обърна рязко и се запъти към самолета.

* * *

Уейн Метц го изпрати с поглед, а след това изведнъж се обърна и се затича към една линейка. Развика се на санитарите, които се канеха да затворят вратата.

— Почакайте! Вземете и мен! — Притича край тях и скочи в линейката.

Санитарите свиха рамене и затвориха вратата.

Уейн Метц се озова притиснат между три носилки, върху които лежаха хора. Най-напред почувства силната миризма на повръщано, урина и фекалии, която идваше от телата им.

— О… ах… ах… — Той покри лице с носната си кърпичка.

Линейката изведнъж се понесе с висока скорост и Уейн Метц се препъна в една от носилките, върху която лежеше мъж на средна възраст, лицето на когото бе омазано с нещо вонящо и засъхнало — Уейн Метц не искаше дори и да си помисли какво би могло да бъде. Стомахът му сякаш се обърна и той едва не повърна. Един от пациентите нададе пронизителен вой, а другият до него започна да ръмжи.

Метц отстъпи до вратата и се провикна към двамата мъже, седнали в кабината:

— Спрете! Пуснете ме да сляза! Шофьорът се провикна през рамо:

— Следваща спирка — хангар четиринадесет. Потрай още малко.

Метц беше готов да отвори вратата и да скочи в движение, но линейката се движеше прекалено бързо.

Докато колата пътуваше към хангар четиринадесет, тримата пациенти започнаха да бърборят нещо и да пищят, а после един от тях отново нададе протяжен вой.

Метц почувства хлад, който пробяга по гърба му, косъмчетата на тила му настръхнаха.

— О… Господи… измъкни ме оттук…

— Ти сам пожела да се качиш — обади се санитарят, който пътуваше в кабината до шофьора. — Сега стой и мълчи.

— О… — Метц се застави да погледне лицата на тримата пътници, завързани към носилките. — О, мили Боже… — Изведнъж разбра истинското значение на термина пожизнено обезщетение.

В този момент си даде сметка, че вече е без работа, но на фона на възможността да прекара едно-две десетилетия в затвора това вече не му се струваше толкова важно.

Метц се обърна и погледна през задното стъкло на линейката към отдалечаващия се самолет. Тихичко изрече една молитва.