Мейдей

Спря, надигна се на коляно и се огледа. Предното стъкло бе покрито с пяна, но през малкия авариен изход влизаше светлина. Благодарение на отворената врата тук почти нямаше дим. Джонсън се надигна още малко, надникна към изхода и забеляза жълтата надуваема пързалка. Обърна се към вътрешността на кабината, но трябваше да мине цяла минута, преди очите му да се адаптират към полумрака. Когато това най-после стана, забеляза някакъв мъж, който лежеше на пода точно до седалката на втория пилот. Мъжът беше мъртъв или в безсъзнание. Джонсън огледа цялата кабина, но не видя никой друг — нито жив, нито мъртъв.

Все още приклекнал, за да се предпази от малкото дим, останал в кабината, той се премести към мястото на контрольора, а след това запали фенерчето и огледа помещението, опитвайки се да открие принтера на компютърната система за връзка. Когато го видя, освети тавичката, в която забеляза лист хартия. Слава Богу…

Джонсън се изправи, свали ръкавиците и кислородната маска, приближи се до принтера и извади шест листа от тавичката на принтера. Мисията изпълнена. Огледа листите на светлината на фенерчето, а после ги обърна от другата страна.

— Какво, по дяволите…

Отговори му глас, долетял иззад гърба му.

— Бяла, неизползвана принтерна хартия. Джонсън рязко се извъртя и насочи светлината по посока на звука. Мъжът, когото бе помислил за мъртъв, седеше на пода, опрял гръб в седалката на втория пилот. Сърцето на Джонсън буквално пропусна един такт, но в следващия миг той възвърна самообладанието си. Никой от двамата мъже не проговори в продължение на няколко секунди, след което Джонсън попита:

— Бери?

— Точно така. А вие кой сте?

— Изобщо не ти влиза в работата кой съм.

— Бих искал да узная името на човека, който се опита да ме убие.

Джонсън сложи брадвичката пред фенерчето, така че Бери да я види. После рече:

— И който все още би могъл да те убие.

Очите на Бери се фокусираха върху брадвата. Изобщо не му бе хрумнало, че човекът пред него може да е въоръжен.

— Ти си много храбър мъж, господин Бери — каза Джонсън.

— А ти си безсърдечен кучи син.

— Не съвсем. Ти по-добре от всеки друг би трябвало да разбираш защо се налагаше да постъпя по начина, по който постъпих. А и след всичко, което видях на този самолет, не бих се отказал от нито едно свое действие.

— Не трябваше да се правиш на Господ — рече Бери.

— И защо не? Все някой трябваше да го стори.

— Кой си ти?

— Наистина е по-добре да не знаеш.

— Какво значение има дали зная кой си, щом възнамеряваш да ме убиеш с тази брадва?

— Ако все още си жив, то е само защото не знаеш кой съм — заяви Джонсън.

— Ако все още си жив, то е само защото държиш тази брадва.

Джонсън не обърна внимание на думите му.

— Ако ми дадеш онези разпечатки, бихме могли да се спазарим за живота ти — рече той.

Бери се изправи и Джонсън изкрещя:

— Не мърдай!

Бери се вгледа в мъжа пред себе си, а след това каза:

— Разпечатките се намират у момичето, което оцеля.

— Къде е то?

— Спуснах го заедно със стюардесата Шарън Крендъл по надуваемата пързалка. Вече са в ръцете на медиците. И двете все още дишаха, но бяха в безсъзнание. Ако някоя от тях умре, ще се погрижа да бъдеш екзекутиран. Ако ли не, ще те убия лично аз.

В продължение на секунда Джонсън остана напълно неподвижен.

— Много смела реч за човек, изправил се с голи ръце пред брадвата.

— Виж, приятел, не зная кой си, но играта свърши. Пусни тази брадва.

— Не съм толкова сигурен, че играта е свършила. Мога да те ударя по главата — все едно че си се наранил при сблъсъка — а след това ще се спусна по пързалката, ще отида в хангар четиринадесет, където се намират оцелелите, и ще намеря Линда Фарли и Шарън Крендъл.

Бери се напрегна, очите му се насочиха към аварийния изход.

Джонсън се премести и препречи пътя на Бери.

— Но ако тези разпечатки са у теб, обещавам, че няма да те нараня. И тях двете също.

— Разбира се, че ще ни нараниш.

— Не искам да те убивам. Бих предпочел просто да се стигне до съд. Имам вяра на Калифорнийските съдебни заседатели, които ще решат, че не съм виновен. За тях никой не е виновен. След това ще напиша книга за случилото се и ще спечеля много пари. Мога дори да те направя главно действащо лице в книгата си. — Джонсън се разсмя и продължи: — Хайде, Бери. Дай ми разпечатките. Спаси живота си. Стигна твърде далеч, за да умреш точно сега. Бери си пое дълбоко дъх и отговори:

— Казах ти вече, доказателствата не са тук. Изчезнаха заедно с момичето надолу по пързалката. — Погледна го и сви рамене. — С теб е свършено.

— Не. С теб е свършено. — Джонсън се поколеба, а след това вдигна брадвата.

От салона долетяха първите акорди на Джингъл белс, изсвирени на пианото. Няколко секунди по-късно долетя нечий глас:

— Така и не можах да науча тази песничка докрай. Всъщност това е единственото нещо, което мога да изсвиря на пиано.

Джонсън се обърна и надникна в тъмния салон.

— О… Боже…

Пианото замлъкна и една фигура изплува от полумрака. Едро мъжко тяло запълни рамката на вратата.

— Здрасти, Ед рече Кевин Фитзджералд. Ед Джонсън стоеше като замръзнал.