Мейдей

— Не. Просто проверявам някои неща. — Той замълча за момент. — Опитай се отново да се обадиш на Барбара. Искам тя да знае, че ще завиваме. Ако не е предупредена, може да се изплаши, когато усети, че самолетът се накланя. Напомни й да стои далеч от дупките.

— Добре. — Шарън Крендъл натисна няколко пъти бутона за телефонния пост в средата на пътническия салон. — Не отговаря — с разтреперан глас заключи тя.

— Опитай някой друг пост.

Крендъл избра следващия пост и натисна бутона. Почти незабавно от другия край на линията долетя приглушен глас, който почти не се чуваше, заглушен от воя на свистящия въздух и неразбираемите звуци, издавани от пътниците в салона.

— Барбара? Чуваш ли ме? Ти ли си?

— Да. Намирам се в задния край на салона — с ясен глас отвърна Йоширо.

— Добре ли си?

— Да.

Крендъл се обърна към Бери.

— Свързах се с нея. Слава Богу! В задния край на салона е. И е добре.

Бери кимна.

— Барбара, върни се тук — настоя Крендъл.

— Дай ми още пет минути. Трябва да проверя само още една тоалетна. Не виждам никъде стюарда — Джеф Прайс. Може би ще трябва да сляза долу в камбуза.

Крендъл погледна Бери.

Той беше готов да започне маневрата.

— Добре. Кажи й, че ще завием обратно. Да остане на мястото си, докато осъществим маневрата.

Крендъл кимна и заговори в слушалката.

— Изчакай там където си. Джон ще направи завой. Осъществихме контакт чрез компютърната система. Всичко е наред. Започваме маневрата. Не мърдай от мястото си, докато не завием. И внимавай. До скоро. Разбра ли?

Гласът на Барбара Йоширо прозвуча малко по-весело.

— Да. Добре. Много добре.

Бери взе слушалката.

— Барбара, аз съм Джон Бери. Как са пътниците?

Последва кратко мълчание. След това Барбара заговори отново.

— Аз … не зная. Изглеждат … по-добре.

Бери поклати глава. Не бяха по-добре. И никога нямаше да бъдат. По-добре в случая означаваше, че положението се влошава. По-добре означаваше по-енергични. По-опасни.

— Бъди много, много внимателна. До скоро.

— Добре. Връзката прекъсна.

Бери погледна към Крендъл, а после хвърли поглед през рамо към салона. Стейн бе приел съвсем спокойно съобщението им за осъществения контакт със земята. Не бе проявил почти никакъв интерес. Съзнанието му бе заето с други мисли.

— Харолд? Линда? — извика им Бери. — Хванете се за нещо. Завиваме. Връщаме се в Калифорния. Ще си бъдем у дома след няколко часа.

Стейн вдигна очи от поста си на стълбищната площадка и разсеяно махна с ръка.

Бери се обърна и се настани внимателно на мястото си. Присегна се и постави ръка върху ключа за контрол върху направлението, поддържано от автопилота. С периферното си зрение сякаш улови някаква сянка, плъзнала се по дясната стена на кабината. Погледна към Шарън Крендъл, но тя като че ли не бе забелязала нищо. Той почти се изправи, наведе се напред и погледна през страничното стъкло. Изви врат, опитвайки се да види опашката. Нищо. Вероятно някакъв облак бе скрил за миг слънцето. Но и облаци нямаше.

— Какво има?

— Нищо. — Бери седна и отново постави ръка върху ключа. — Добре. Тръгваме си към къщи. — Започна бавно да върти копчето, променяйки курса само с по няколко градуса. Големият свръхзвуков самолет се наклони надясно.

* * *

За миг Матос си помисли, че самолетът е отговорен за очевидното разминаване между двете машини. След това се сети, че движението е следствие от освобождаването на ракетата. В следващия момент обаче осъзна, че не е натиснал бутона достатъчно силно, за да осъществи контакт. Лампата, сигнализираща началото на изстрелването, не светеше.

Огромният пътнически Стратън помръдна рязко във визьора на Матос. Той отдръпна ръка от бутона за стрелба и отдели поглед от кръстчето на мерника. Самолетът бе леко наклонен на една страна и се отдалечаваше от изтребителя.

Първата мисъл на Матос бе, че става дума за силна турбулентност. Не. Невъзможно. Няма никаква турбулентност. И въпреки това пътническият Стратън 797 се накланяше. Матос инстинктивно наклони изтребителя и отново взе кабината на прицел. Самолетът продължи да лети леко наклонен на една страна. Движението му бе плавно. Внимателно премислено. Преднамерено. Матос рязко се надигна на мястото си. Ръката му се спусна към бутона за радиовръзка.

— База! База! Тук е три-четири-седем. Пътническият Стратън завива. — Матос летеше зад въздушния лайнер, който извършваше плавен и широк завой. — Сега сочи на север. Продължава да завива. Наближава североизточно направление. Движи се с постоянна скорост. Виражът се осъществява при наклон от приблизително тридесет градуса. Височината и скоростта на полета остават непроменени. Матос не сваляше пръст от радиобутона, поради което не можеше да приема, а само предаваше наблюденията си върху маневрата на пътническия самолет.

Наклонът на пътническия Стратън започна да намалява. Пред погледа на Матос самолетът почти възвърна хоризонталното си положение. Изтребителят застана на около двадесет и пет ярда зад опашката на лайнера.